Добре написано, но по някой точки немога да се съглася.

1. Ако четем Гулаг, или дори разказите на наши близки (през поколение де) за премети между ПСВ и ВСВ в СССР се вижда един подем в националното чувство, съветски човек. Даже има една гордост. Даже и да те арестуваш ‘мислиш за лошите боляри и добрият Сталин’. Даже процесите на Вишински са малко или много потвърждение.
Да има изключения, но като цяло няма общо с нац. разпадналата се Руска Империя. Колкото и лично мен да не ми харесва.

2. С отчета на горното, съветската индустрия и най—вече техническият прогрес са впечетляващи. Да, с помощта на САЩ и донякъде Германия. Но няма спор. Факта на относително бързото възстановяване през войната и след нея, въпреки загубата на цялата им индустриална база през 1941 си е доказателство за жизнеността.

3. Анекдотичен пример, Сталин буквално изпаднал в дупка на 22—ри за седмица. Идват генералите, той мислил да го разтрелят. А те... тов. Сталин, ние мислим да направил така и така... СССР не е е РИ от 1914 или СССР от 1922.


И да завърша, че стана цели есе, Въобще не съм апологет на СССР. В дългосрочен план това напрежение на народа и поддържането му в състояние “нащрек” водят до краха от края на 70—те. Аз съм на 43 ама помня как ни казваха да сме “нащрек” за саботьори и вражески агенти през границата. И за подвига на П. Морозов.

За САЩ и расизма на демократите и законите им, не е за говорене.
За ефекта “Версай” след 14—те точки на Уилсън ... ами няма как да бе доведе до нова война. Все пак народите на Централните сили се чувстват излъгани и според мен (пристрастно) с право. А Турците показват колко е крехка волята на западните сили.