Точно! Нема сърби. Най-много дошел некой поп или даскал от Сърбия. В Македония нито някой се облича като сърбин, нито пее на сръбски, нито църкви строят сърби, нито икони пишат и рисуват. Всичко е от местни или дошли има от Кюстендил и Самоков, от Албания идат.
Стари църкви и манастири от душаново и марково време са строени с пари сръбски, но не са сръбски и те, не са и гръцки. Местна е архитектурата и авторите, надписите, че и кногите в тях. Поповете се от Охрид и Атон учени, не в Шумадия и Белград.
Даже, не знам дали се знае во Македония. Има преселба от Македония към България, но и от България към Македония не малко до 1878. Например една братовчедка на Васил Левски, от Сопот с цялото си семейство живее в Охрид, Велес, Солун от 1870 някъде бегали там. От кърджалийско време цели села слизат от Видин и София надолу към Куманово и Враня. Одринско и Родопите, от Балкана има преселници от чума бягали. Ангел войвода ходи по Македония. Има и куцовласи заселени от Балкана в Македония. Така има и албанци даже в България цели села. Имам чичо монах в Троянския манастир, там умрял и погребан. Гробът му още седи. Овчари и дюлгери постоянно шетат през Осогово. Днес целите села гръцки от България са преселени в Егея. То не е от сега и по веднъж.
Ти го знаеш, веднага разбираш кой е от Дойран, Делчево, Крива Паланка и Струмица. Край Егея е още повече, защото овчарите със стадата лятото са по Пирин и Родопи, зимата слизат до Бяло море. И да, овчарите са все писани власи и българи, защото са си власи и българи. Може да са диви и неначетени, но говорят типично с влашки и български думи. Шетат навсякъде, кога тръгне болест или тежко време.
Проблема днес е, че е ясно кое сръбско и кое не. Но македонско и българско само по месторождение можеш да разделиш. Не е само Дедо Ильо да бега по Балкана. Или Сирма войвода да иде в Македония.
Еленино хоро знаеш ли, че тук е северняшко, от северна България. Ти го играеш като македонско. Даже стиховете са като на македонски все едно слушаш, но е от Северна България, не от Северна Македония. Има пайдушко (дори в Румъния се играе), ситно влашко. По Егея се играят сите. Текста е важен, че си е все наш.
Мога да ти дам книга писана от копривщенец 1860, самоук писател, преди всякакви реформи писмени, няма нищо общо с Македония, да видиш колко охридски звучи само. Дамаскини има от Прилеп и от Троян, и Враца, ако не знаеш къде е роден автора, няма разлика. А дамаскините са вече с разговорен език почти писани. Светски елемент има в тях, не чисто по Евангелието.
Не е гол лаф, че не се прави разлика между българин и македонец до 19-20 век. Освен история има култура, има изкуство, има църква.
|