Жефарович е българин, учил за сръбски свещенник и работил като такъв. Естественно, че ще се пише и двете.
Скопска епархия се редуват сръбски и български свещенници. Четат от български и сръбски книги. Печката патриаршия не е само и единствено сръбска. Голямото число попове и калугери се учат в Атон. Има списъци там кой от къде е. Има и писменост тяхна. Голямото число монсаи са българи на Атон и манастирите се пее и пише, чете на български. Има и сръбски. Българи учени от сърби и сърби учени от българи. Различно е сръбското и българско писане, ако й да се води "черковно-славянско", особено в ръкопис.

Всички изброени от теб пишат като останалите българи. Има писма, книги, икони и стенописи. Затова и различават кога книгата, от която се пее в църква или манастир е сръбска или българска. Ествественно при Печка патриаршия има сръбска църковна утвар и книги навсякъде влезли. Но има и на български писани по места и от Атон.
Има църковна толерантност и общност между сърби и българи, която после пропагандата си преекспонира или интерпретира според интереса. Но няма как да промени етническия характер особено. Идва Възраждане. То затова и се нарича така. Не е резултат на пропаганда, а въпреки чуждата такава се появява. В протививес на мея и се самодекларира самостоятелно.

Освен в църковното и личното писмо и книгописане, разлики българско-сръбско има и в изписването на икони, дърворезба и фрески. Особено стенописи и икони. Лесно различимо е кое е български и сръбски надпис, хеле пък след Анастасе Стойкович и Вук Караджич. Заради тези промени започва ясното разграничение българско и сръбско писане. Имаме Нов Завет на сръбски вече.
И пак, в цяла България с Македония са старите книги, икони и надписи. Тези сръбски реформи не минават, а напротив. Миладинови вече са твърдо български автори пишещи на български, български песни. Преподават на български и са преследвани, защото са българи.
Славейков, Джинот, Шапкарев, братя Чиладинови са български възрожденци все по тази причина.

Има освен тях особености на българското църковно пеене, не само в езика. Строеж и изписване на българска църква не е същия като сръбска и гръцка. Надписите по икони и стенописи, дърворезби и камък. Знаят се авторите по име, място на раждане, учене, творене, живот и смърт. Тези автори не учат в Белград. Не пишат на сръбски или гръцки. Нестор Алексиев примерно учи в София. Димитър Кръстев, Дичо Зограф работят и в България, в Лом, Видин. Андрей Дамянов е баща на екзархийски наместник, негов син пък е български офицер. Те са цяло семейство автори от Дебърската школа. Техни наследници има в България и Македония. Имат тук диригенти музиканти български, полковници офицери, художници.

Техни са строежите и дърворезбите из Македония най-вече. Иконите и стенописите. Църковната утвар е на Велеганови от Банско, които се преселват в Пловдив и до днес наследниците им имат фирма за... Църковна утвар, представи си.

Кой в Македония пее на сръбски, като дори и в Поречието си пеят на македонски, дори във времето, когато носят сръбски капи?!

Разбери, че не можеш да сбъркаш сърбин с българин нито по време на Печката патриаршия, нито при Екзархията. Можеш в светските училища и когато са в една държава. Тогава вече се самоопределят, понякога и двойнствено. Но корена му етнически, видим от езикови и културни белези си личи.

Колкото повече навлизаш в българското църковно дело, писмо, изкуство, толкова повече виждаш корените му в Стара, Средновековна България и как околните се разграничават от него, защото не е тяхно, а е наше. Ако и векове да са се ползвали от него и да им отърва да го пишат общо, ако може и не бълхарско. Но то е устойчиво ортодоксално, развивано и реформирано все от българи и не може да си промени характера така лесно. Има Атон и монаси там!!!