Опита от Балканските войни и от ПСВ покажува дека нема значение дали бугарската армия е взела некоя територия или не. Накрая границите ги определят Великите сили во края на войната. Затова Бугария не сака да взема тази или онази територия без барем две Велики сили да се согласни. Бугария е поканена от Италия исто за войната со Гърция...нашите отказват. Бугария сака ако взема некоя територия да биде признаено от Германия и от СССР, Великобритания и Франция се союзници на Гърция. СССР отказва сака Бугария първо да даде военни бази во Варна и Бургас. А по истиот пат со военни бази СССР анексира Литва, Латвия и Естония.

Докато Югославия е съюзник на Германия. Хитлер казва на бугарските политици дека немат право да мислат за Вардарска Македония...не да прашат...а немат право да мислат...неколко месеца подоцна, когато е проанглийският преврат в Югославия...Хитлер казва на българите да влизат и да вземат Вардарска Македония до италианско-албанската зона. Абсолютно никой во Бугария не е спремен за ова. Нема администрация, нема луге. А во Вардарска Македония се се управлява от сръбски колонисти - администрация, дури учители, попове, жандармерия, суд после КСХС. Когато ги протерват сръбските колонисти нема никакви стручници во Вардарска Македония. Се приемат много македонски студенти во Софийскиот универзитет во 1944г. мисла тие се 1/3 от сите студенти. Но да биде един човек стручник требват неколко години универзитет, после неколко години пракса... а нема вакво време, дури сърбомани одат на университет во София. За да се найде администрация и стручници за Вардарска Македония се собира се шо има во Бугария. Во истото време требва и админстрация за Южна Добруджа, за Беломорието... нема луге просто. И се бара се шо има не добри стручници, корумпирани луге и т.н. Не се сите такви...ама има и много
И от тие луге исто има разочарование во локалното македонско население. Но исто не е толкова драматично, както некой луге го казват. Стручници от локалното македонско население се на обука во София, но просто нема време се да се довърши до край.

Не мисла дека 1934г. е преломната. Има нов надеж во 1941г. Мислам дека е 1943г. тогава веке се вижда дека Бугария трети пат ке загуби войните и патот со Бугария е невозможен. Дури нема разлика дали сакаш Бугария или несакаш Бугария патот со Бугария е невозможен. Да се прифати елинизация и сърбизация исто мнозинството не го сака.
Во истото време и западните сили виждат дека Кралска Югославия како империя на сърбите и на сръбския шовинизам нема широка поддръжка сред несърбите, а тие се мнозинство. И исто прфакят идеата за една по-балансирана Югославия со повеке права на несърбите и тие почват да прифакят идеята за посебна македонска нация. И веке имаш две Велики сили СССР и Западот кои ке поддържат ваква можност след войната и много почват да я прифакат.
Разбира се повекето комунисти во Македония се идеалисти, мислат дека ке им дадат и Егейска Македония, дека добре ке градат небугарска нация, ама не мислат дека ке градат и просръбска нация. И вака во Югославия уште во първите години тие комунисти или се пратени во затвор или во пензия или на федерална работа во Белград. А връвот на македонските комунисти се бара главно от сърбоманските села, от некой власи и т.н. - да немат сантимент кон Бугария. Исто идват и десетки иляди сръбски стручници главно во Скопие и тие луге градат институциите, го градат и македонизмот. Со времето малко по-малко во овой македонизам се приключва вака и сърбомания . За тие луге ова е нормално, за нив ова е добро во светот -сръбското, дури да не го прават от фанатизам и омраза кон Бугария...тие си сакат и работат за нивното - сръбското. Дури повекето сърбомани си имаха и оправдание тие не градат сърбомания, а градат югославизам.
Имаше и има и други луге, кои не се сърбомани, кои не сакат сърбизация и работат за повеке македонското. Но винаги на повекето важни позиции беха сърбомани. Мислам дека Киро Глигоров им беше най-големата грешка!