Определено тези людете с които съм разговарял, независимо в коя съседна нам държава живеят, нямаха българско самосъзнание, но не ги бе срам да признаят българска връзка и дали от помпозност или наистина изпитваха някакви симпатии към българите, демонстрираното отношение бе повече от добро, като мога да кажа, че български турчин (за първи път го виждах) ми пази багажа, защото се наложи в европейски Истанбул, а сръбче, собственик на заведение край Ниш, както и на хотела над него, с широка душа раздаваше на шепата българи, които му бяхме на гости (същият от нас разбра, че сме от България), дюлова ракия и с кеф говореше за българския си дядо. Неколцината българо говорящи, с които съм разговарял за кратко из солунско, кукушко и серско, не съм разбирал какво самосъзнание носят, но си личеше удоволствието с което ползваха българския си език, защото винаги те подхващаха разговора, след като ме чуваха да разговарям с българската си половинка, която ме е придружавала в този момент. С румънец чатех по нета и с голямо удоволствие разказваше за частичните си български корени, а в Гюргево и Букурещ се запознах и с такива румънки.

Редактирано от kuduger-96506 на 31.10.18 17:53.