С българи от Влашко или румънци с частичен български произход съм говорил. Навремето работих по морето и в хотела, където бачках имаше един румънец, чиито дядо се е казвал Добри. Беше от Букурещ. Човека знаеше, че в Румъния има много българи, но ми каза, че Румъния никога няма да признае това. учудих се чак, че този човек имаше толкова обективно отношение към българите и българското в Румъния. Също съм говорил с една румънка, беше от Гюргево, без да съм я питал тя каза, че в този град има българи....И с българи от Егейска Македония съм говорил на живо и по чат, никой от тях не каза директно аз съм българин, повечето са с македониско самосъзнание или са гъркомани. Даже един път гост в хотела, който работя беше един бизнесмен от Гърция. Казаха ми, че знае български. Без да съм сугурен, че е наше момче се позвъртях край него, почнах да му говоря за Егейска Македония и човека каза, че е от ендопите - майка му е татко му били също ендопии - след това каза македонец и се засмя. Каза, че има роднини в Крива. Накрая каза "ке се видиме", нищо, че преди това излъга, че бил научил български в България За тези от Поморавието е ясно защо си спомнят, че имат българска кръв, за гражданството, но и те нямат българско самосъзнание, но според може да се върне в някаква степен, просто България няма никаква полтика. С помаци от Одринско не съм говорил, имах един колега турчин, той каза, че може да ме свърже с един помак от Турция, който говори добре български, но така и не станаха нещата.
|