Няма причини да смятаме, че не е било извършено масово ослепяване на войници. Това е била практика по време на македонската византийска династия.
Има много основателни причини да вярваме на тази измислица. Иван Петрински твърди, че при теснините на Ключ победата е за българите:
Ето и изворът на който той основава твърдението си:
"Когато той [император Василий II (976-1025)] дошъл и се опитал да навлезе, защитниците [войската на цар Самуил (997-1014), отбраняваща Ключката укрепителна линия] оказали смела съпротива: стреляли от височината на стените и така ранявали и избивали напиращите [византийци]. Императорът бил вече изгубил надежда за преминаване, когато Никифор Ксифий, назначен от него по това време за стратег на Филипопол [дн. Пловдив], го склонил да остане там и непрекъснато да продължава пристъпите срещу укрепителната линия [dema], а самият той казал, че ще отиде да потърси дали някъде не може да направи нещо изгодно и спасително. И той като взел своите войници, върнал се и заобиколил намиращата се на юг от Клидион [Ключката теснина] твърде висока планина, наречена Балатиста [Беласица; добавка на Деволския епископ Михаил], и като минал през стръмни и непроходими места, на 29 юли, 12-ти индикт [1014 г.], внезапно с викове и шум се показал от височината в гърба на българите. Уплашени от внезапното му появяване, те ударили на бяг. А императорът разрушил изоставената стена и започнал да ги преследва. Мнозина паднали убити, а още по-голям брой [били] пленени. [Цар] Самуил едва можал да се спаси от гибел с помощта на сина си [престолонаследника Гаврил Радомир], който смело отблъсквал нападащите . . .
Като преминал през [Ключката] укрепителна линия [dema] . . . императорът стигнал Струмица и завладял крепостта Мацукион, която се намирала близо до Струмица. Той изпратил с войска и солунския дук Теофилакт Вотаниат, като му заповядал да премине височините при Струмица, да опожари преградите [dema] по пътищата към тях и да му отвори удобен път към Солун. Този [Вотаниат] тръгнал и българите, които пазели тези места, го пропуснали да преминава навсякъде безпрепятствено по пътя. Но когато се канел да се върне отново при императора . . . той попаднал на поставените за тази цел засади, чакащи в една дълга теснина. Като навлязъл в нея, заобиколен отвред и обсипван отгоре с камъни и стрели, той паднал убит, без някой да може да му помогне . . . като [Гаврил] Радомир го изтърбушил с копието, което носил [добавка на епископ Михаил]. Заедно с него паднала и голяма част от [византийската] войска. Когато това било известено на императора, той се изпълнил с голяма скръб. Затова и не се решил да продължава напред . . ."
Из "История" на Йоан Скилица, след 1057 г.
|