То, хубаво, ама не е правилно да тълкуваме либерализма от днес, пропускайки корените му отпреди 130 години. Да вникнем в същността му и ролята му върху нас, българите.

Либерализмът, като най-старата политическа доктрина в България.
Либералната партия - първата партия на Третата Българска Държава.
Как онези, от 1878 година са знаели що е то либерализъм, ние днес не знаем? Умуваме и тълкуваме!

Издаващите "Целокупна България" и "Македония" (Петко Славейков, с рода от Банско), авторите на "Строители на съвременна България" (Симеон Радев, от Ресен), министрите от Съединението (Петко Каравелов, с рода от Кукушко), издействащи владиците в Скопие и Охрид (Апостола Стефан Стамболов), Войните за обединение (Радославов), Строители на София (Опълченеца Димитър Петков), Захари Стоянов, Иван Шишманов и стотици още - Най-бележитите българи от зората на съвременна България.

Те са либерализъм, Търновската Конституция е либерализъм, Съединението и войните за обединение са либерализъм и народнячество. Борбата с чуждопоклонниците русофили и англофили.

Индивидуализъм, универсализъм, динамизъм!
Лична свобода, равенство пред закона, развитие обществено-икономическо и свобода на придвижване и комуникация.

Не, че противореча, но ще е нелепо да опорочим "онези", заради недъзите на "тези". Особено ние, с претенции да знаем история и пазим стари ценности.
Ако имах власт, бих забранил думата "либерализъм" да се ползва в контекста й тук, заради паметта и делото на онези, от едно време.