Либерализмът/не онзи по политическите понятия отпреди 100г/ е комплекс от дейности, разрушаващи семейните ценности и устои на обществото. Той поощрява това, че децата не са ценност, че за да си семейство с някого, не е нужно да имаш сключен граждански/да не говорим за църковен/ брак, че често можеш да си сменяш партньора/ а защо не и сексуалността/, защото това било право на себеизразяване. Да можеш да практикуваш свободни професии/което доведе до това 30г младежи и девойки, да живеят при мама и тати, защото се себеизявяват в професии, които ньмат доходност/, да ругаеш църквата и Господ/а тук не опира до вяра, а до традиции и уважение/. Либерализма изостри егоизма на отделната личност, до неузнаваемо вредни размери, спрямо което това да имаш стабилно семейство, деца, добра професия, уважение към общността, традициите, населеното място, държавата е нещо остаряло и вредно, тъй като пречело на себеизявяването на личността. Сорос, Истанбулската конвенция, всякакви там ивенти, уъркшопове, гейпаради, късат живо месо от българската младеж и я превръщат в аморфна маса, която не вярва в нищо, не е способна да работи, няма трудови качества и стремеежи, не иска да има деца и повече се вълнува от проблематики, които нямат никакво пряко отношение към запазване на общността, развиването и благополучието и.
България особено силно бе ударена от либерализма, тъй като българското общество веднъж бе осакатено от турското робство, втори път от радикалната промяна след 1944г., благодарение на което има слаба имунна защита.
Резултатите са налице. Сключените бракове са под 50%, разводите растат главоломно, деца няма, съпричастността между хората изчезна.
|