особено убедителни аргументи в полза на тезата, че сегашните нива на потребление на петролни продукти ще се запазят и в бъдеще заради хипотетично изместване на пазара на бензинови и дизелови автомобили в по-неразвитите страни от Африка и Азия. Масовата бедност е препятствие пред разходите за какъвто и да е личен автомобилен транспорт. Броят коли на глава от населението в държавите от Африка е сред най-ниските в света. Най-големият потребител на петрол на континента е Египет, но делът му е едва 0,8% от общото за света количество. Диспропорциите са много големи, например Малави с 18 милиона население ползва толкова петрол, колкото и Черна гора с едва 670 хиляди. От една страна това изоставане може и да не се преодолее в обозримо бъдеще, а от друга увеличаването на автомобилите в Африка може и да не стане най-вече чрез масирано навлизане на задвижвани от петролни горива машини, то би могло да съвпадне с общия преход на индустрията към електрически двигатели. Азия е по-различен случай. В Китай и Индия, в които живее около половината от населението й, на правителствено ниво се дискутират забрани на двигателите с вътрешно горене и цялостно преминаване към захранван с електричество автотранспорт. И това едва ли ще са единствените азиатски страни, които ще пристъпят към подобни мерки. САЩ, ЕС, Китай и Индия общо представляват 53% от сегашното световно потребление на петрол, а именно те са водещи в процеса на електрификация на автомобилния транспорт. Можем само да предполагаме какво предстои да се случи, но засега по-вероятно ми изглежда в обозримо бъдеще производството на автомобили с бензинови и дизелови двигатели да започне да се свива и заменя от все по-масови електрически автомобили. Дали това развитие би довело до икономически сътресения в така наречените петролни икономики? Никак не е изключено, като се имат предвид не особено успешните им досегашни опити за създаване на алтернативни източници на приходи.