Разхождайки се из Фейсбук попаднах на едно изказване на моят дедо, направено през 1961 година. Той почина 1962.
Из писмо на на многозаслужилия илинденец Георги Попхристов (1876–1962), член на ЦК на ВМРО, прочетено по радио София по случай 58-та годишнина на Илинденско-Преображенското въстание (1961):

„... Едно само ми е много тъжно: че някои неуки или зле осведомени млади хора, извън пределите на България, в разни свои писания изкривяват истината за целите и стремежите на нашата борба и дават превратни тълкувания на историческите факти.

Особено ме боли злонамереното твърдение на тия хора за народностното чувство на моите другари – че не били българи, дори че в критиките си срещу Българската екзархия за някои недемократични порядки в нейното управление те проявявали антибългарски чувства... Основоположници на тази организация (Вътрешната революционна организация) бяха прекрасните учители и културни дейци – Гьорче Петров, Даме Груев, Гоце Делчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов и редица други.

Те можеха ли те изобщо да допуснат тогава, че един ден тяхното българско народностно чувство ще бъде отречено в родните им огнища от невежи или измамени хора? Колко болно ми стана от всичко това! Да се бориш за човешки права и за другите народности в родината си – власи, евреи, гърци, турци, албанци, цигани – и след това да те отрекат като българин, тебе, най-големият борец за свободата на своята земя! Има ли по-голяма трагедия от това и по-голямо светотатство пред делото на Илинден? Но истината никога не остава докрай в забвение...

От мястото, на което се намирам сега, в своя дълъг 86-годишен жизнен път, минал през огън и страдания и случайно останал жив, мога да изкажа дълбоката си вяра, че идеалът на Илинден ще бъда постигнат!”