Жив жив ,колко да е жив. Колко е бил жив споменът примерно в Тракия. Ще ти дам един пример. До Асеновград/Станимака, в землището на село Мулдава и на 4 км. от Асеновград има един манастир св. Петка/Параскева /да не се бърка със св. Параскева от фермана за учредяване на екзархията, който тогава остава за патриаршията и сега е Свети Кирик/. Там всичко до 1835г. е на гръцки и от 1836г. на църковнославянски. Владиката на манастира и през двете години е бил един и същ. Работата е била там, че към 30-те години на 19 в. манастирът става междинна спирка на руски монаси за преспиване на път за Атон. Завързали са се контакти довели до руско финансиране за основен ремонт през 1836г.,разбира се промените са били резки, но по вкуса на финансиращите - църковнославянски + руски и сръбски светци по стените. В последствие в земи принадлежащи на този манастир в едно съседно село Арапово /Златовръх/ се изгражда пак с руска помощ дъщерен на Мулдавският манастир , Араповският. В последствие Араповският пък става център на църковно общобългарско училище за църковни кадри на скъсалите с патриаршията общински църкви.

Редактирано от dean dimov на 01.11.14 15:41.