За целите на администрирането, в Османската империя етноними не се употребявали. Източноправославният (рум миллет, т.е. ромейски народ) бил под върховенството на гръцката Цариградска патриаршия. Като част от религиозната общност на ромейския миллет, българите наред със сърбите, аромъните, част от албанците и др. били вътрешни малцинства. Без съмнение те имали съзнанието, че принадлежат и към някаква друга езиково-етническа общност, но тя не създавала толкова силни чувства на привързаност и лоялност каквато тази към рум миллета. Все пак под Османско владичество етнонимите никога не изчезнали напълно, което показва, че някаква форма на етническа идентификация била запазена. Според някои автори, рум миллета съществувал като един исторически (православен) етнос. В този смисъл ромейската общност може да се разбира като “предгражданска нация”. Гъркоманията е плод на високия статус, който гръцката култура имала тогава сред православното население на Балканите, на смесването на религиозната и националната идентичност, а към края на 19 и началото на 20 век - и на целенасочената гръцка национална пропаганда в Македония и Тракия. Процесът се заражда през втората половина на 18-ти век и започва да придобива по-широки размери. Първата буржоазна класа, която се оформя на Балканите, е гръцката. Същевременно национализмът на гръцката църква става все по-силен и Цариградската патриаршия започва да упражнява един вид империализъм над останалите балкански народи. През 1767 г. тя закрива автономните архиепископии в Ипек и Охрид. Поради силната икономическа позиция на гърците 18 век е векът на силно влияние на елинизма на Балканите. Въпреки това, както французите след Френската революция се опитвали да разпространят по цяла Европа култура, която те смятали за универсална, а не етнически френска, така гъркофонните ромеи разпространявали същата универсална (френска) култура по Балканите. Така, поне до 40-те години на 19 в. това, което в българската историография се нарича “погърчване” до известна степен съвпадало с поевропейчването. Всъщност едва тогава гръцкото културно просветно влияние достига своя връх и започва да се превръща в осъзнавана опасност от етническо погърчване. Като резултат по целия полуостров започнала трескава дейност на т. н. “етнически активисти”, чийто цел била разрушаването на общността на рум миллета и трансформирането на езиковите общности в отделни нации. Гърците сменили споделената от останалите балканци източноправославна идентичност с несподелимата от всички елинска мегали идея, и така българите поели към признаване на булгар миллет и изграждане на самостоятелна българска нация.

Редактирано от jingiby на 31.10.14 12:34.