Там е работата, че първоначално има един общобалкански православен елит, който започва от края на 18 век да изгражда ромеиска нация и взема френския модел за френска гражданска нация /при който французи са и окситанците от юга, баските във страната, келтите от Бретан, германоезичните лотарингци, елзасци и южнофландрийците от перифериите, арпетанците /франко-провансалците/ и пр., но всеобщият език на тази гражданска нация чрез просвещение става ойл /френският/. За Балканите този език е бил гръцкият, който освен в южните части е говорен и от градските елити по целите Балкани.
Въпросът е че това не е устройвало Русия, а и самата Франция също. Така всеки си заплюва парчета от общото и започва да стимулира разграждането му. Русия работи за българизма /както Новакович по-късно за македонизма/, Франция за румънизма, за Англия остава елинизма, като лека модификация на първоначално развилия се сравнително успешно до към 40-те години общ румеизъм. Големият въпрос е за кой има промяна? Гъркоманите, славяноезични или румъноезични не са променили нищо, не са си сменили опаковката, това правят румънеещите и българеещите. Гъркоманът просто е запазил това, което е съществувало всеобщо до към 40-те години на 19в.
Разбира се естествени предпоставки за създаване на българска , румънска и т.н. нации е имало, колкото по-близо до домашните говори на огромната над 90% безпросветна селска маса е стоял предлаганият на тезгяха модерен национален език, толкова е било по-вероятно постепенното й просвещаване и приобщаване към модерност да се случва именно на този език.

Редактирано от dean dimov на 01.11.14 14:41.