Настроенията срещу столицата са типични за нашите балкански държавици, не само, но тук поляризацията е особено жестока. В Сърбия, Македония, Румъния положението е дори по-трагично, за гърците да не говорим.
Но всичко това е резултат на естествен процес и на логистика. Ние сме малки и бедни държавици, повечето в постоянна заплаха от фалит, с лоши комуникации и пътища. Не вярвам нормален човек да иска да живее в Младост или Люлин, при положение че има такова пространство, ако транспорта, логистика, училищата, условията за живот в смисъл на животна среда са добри извън урбаната зона. В момента в околностите на градовете ни нито има добри условия, нито дори ако искаш ти да си ги създадеш - ще можеш. И това важи не само за София, важи за всеки по-голям град в България. Човек се стреми да даде най-доброто на децата си, съответно в София се предполага че може да му даде най-добро образование, спортни занимания и развитие. Климатът и аз го мразя на София, но планината пък мен ме успокоява, особено зимата и възможностите за зимни спортове. София е приличен град за живеене, стига да живееш в голямо и удобно жилище, няма големи задръствания, има огромни паркове и широки пространства, много възможности за културна програма..
Не се учудвам че ти, както и Креза сте опитали да живеете в София. Затова казвам, че е трудно да оцелееш, поне в началото. За вас не знам, но всеки който се е върнал по родните си места или в по-малък град неизменно остава с горчивия вкус на този неуспех, затова и разбирам гнева ви.
Докато не се оправи инфраструктурата на родината ни - така ще бъде. София в момента наистина се задушава и много компании с удоволствие биха се преместили в провинцията ако има логистика. Но все още сме далече от това, а и приказките че асфалта не се яде, въобще не помага за това.
P.S. Съжалявам че се допълвам. Ако говорим лично за мен - на мен последната ми мечта в живота е била да живея в София. Докато колегите ми в университета просто полудяваха по тази тима, аз мислех за Щатите, Австралия (за Европа не). Нямах възможност, когато отимах възможност, просто виждах преспективите си тук. И не се опираше и само до финансови средства, просто промените дойдоха малко късно за мен, за да мога да съм осъществил целите си за емиграция и едновременно да съм щастлив с това което работя и правя. Това е по отношение на моя избор, мисля че имах избор.Редактирано от DannyDeVito на 30.11.13 13:28.
|