пакет от конкретни балансирани законодателни, икономически и административни мерки, които биха ни накарали да погледнем с плаха надежда на някоя партия, а не с отвращение и омерзение...

>>> Пази Боже! Ние с Крез сме фенове на все още необорените теории на Адам Смит и действието на "невидимата ръка". Основа на теорията е, сигурно знаеш, презумпцията че държвата е добре когато всеки индивид е добре, и че ако всеки прави в рамките на закона това, което е добре за него, тогава прави и добро на цялата държава. Криза като криза. Икономиката е циклична. Тези, които са живели по-дълго време в чужбина знаят, че на 5-10 години те "удря", като причината може да бъде различна: петролен шок, евтин долар, дъмпинг от Азия или другате, свръхзадлъжнялост, политическа криза, напрежение в някоя част на света, природен катаклизъм или комбинация от няколко от изброените.

Прави се едно и също: свиване на разходите за нетекущи нужи. Преосмисляне на текущите харчове. Ако на едната работа не стига заплатата, се почва втора работа. Ако си хептен безработен, не си губиш времето, а гледаш да учиш език, да се доквалифицираш, да правиш нескъпи, но туткави ремонти у дома, за които все не е стигало време, да си оправиш градината, вилата.... Още не сме научени да пазим пари настрана. Иначе 10% - 20% от средната класа на запад са научени да чакат такива моменти, в които с радост да извадят заделените парички и да напазаруват евтино. Именно от тях почва отпушването на икономиката, което се е случвало винаги и пак ще се случи.

В България има голям мегдан за свиване на консумацията. С просто око се вижда, че мнозина хора са се нагрухтяли със заеми, с които досега живяха над възможностите си. Задръстванията от ранни зори до късни доби, където 90% от хората са сами в колата, също не са съвместими с някаква рецесия. 1 дъска, която преди 3 години съм купувал за 4 лева, сега се продава в Бриколаж за 19.90 лева. Това отново не ми говори за криза.