Толерантността е индивидуално качество и като такава е част от психологията, а не от социологията. Всички сме толерантни към близките си, към хората, които обичаме. Мине ли се от индивид към общност, била тя етнос или нация, толератността се изпразва от съдържание, защото общност от хора просперира само като е конкуретна или comeptitive. Исторически погледнато развитие на общност е възможно само когато има различаване от другите и желание и умение да си по-добър и по-силен от тях. Съсредоточиш ли се върху спокойствието си и започнеш ли да съзерцаваш пъпа си като оставиш другите да щъпукат спокойно около теб - обречен си на гибел. Примери колкото щеш: Римската империя, Византия. Само експанзионистично настроените общества са във възход, толерантността е предизвестена смърт от историческа гледна точка.
Ако говорим за тук-и-сега толерантност между етносите може да има само като законова рамка, тя не е чувство или знание, което може да бъде възприето или научено. Логично е Другите винаги да си останат Чужденци. Логично е обаче Другият да ти стане Съсед - соседот Йован или комшото Хасан. Цялата тази модерна толерантна "политкоректна" хистерия, насаждана от енджиота и прочая левоентелектуальная сволочь, е лишена от рационалност и затова е обречена на неуспех, както и повечето левоХЕнтелектуални начинания междувпрочем.

П.П. Искам да поздравя и да благодаря на всички участници в темата досега, изключително интересна е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Лил на 16.03.05 15:23.