Много добър коментар, колкото може да е, при усилието да е кратък! Но, както е казал Хемингуей, най-трудно се пише кратко.
Радвам се, че го прочетох (целия ти постинг и баталията след това). Прочетох и текста ти в "Сега" благодарение на Тортурача и като че ли чак сега разбрах поговорката "Всяко зло - за добро" (по отношение присъствието на Тортурача, де...)! Силно се съмнявам, че в момента вече сме способни на хладнокръвно (пре)написване на историите - слагам скоби, защото поне на Балканите историите се преДписваха, а не се пишеха обективно досега. И то е защото "живяната история" е все още актуална - аз, макар че още 2-3 месеца ще се числя към групата на "младежите" по възраст, имам баба и дядо, бежанци от Македония след Илинденското въстание. Заселили са ги в Североизточна България - кой ли е живял преди това там, сети се сам... Ако бяха живи, със сигурност нямаше да се интересуват от верността на статистиките "кой е пострадал повече" - те лично са пострадали НАЙ-МНОГО. Като всеки друг бежанец, откъдето и да е той! Ала усилието за обективност си струва. Ако това ти помага - аз ти желая успех!!!
Ще ми се все пак да направя един коментар в тая връзка - обективността в историята, според мен, се постига чрез ОБЯСНЕНИЕ на личните истории във всекидневието. Досега в българската историческа наука това липсва - доколкото има лична всекидневна история, то тя не е обяснена, а РАЗКАЗАНА. За мен пример за обяснителната сила на всекидневното лично усилие в историята е Бродел, но за съжаление у нас няма такъв историк! Затова може би трябва да си по-снизходителен към Ив. Илчев - "Не путай Гегеля с Гоголем"... - все пак написа за "Чалгата в историята", а тая статия има ценни моменти.
Последно - не съм съгласен с теб, че толерантността на българите е мит. Тя е обаче толерантност от друг порядък - ТОЛЕРАНТНОСТ ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ. Ако това не е contradictio in adjecto, каквото е, сме си много толерантни. Иначе няма как да си обясня личната история на една моя съученичка, която, когато се казваше ЕМЕЛ, си викаше ЕМИ, а когато я прекръстиха на ЕМИЛИЯ, твърдеше, че се казва ХАНА... Аз, за съжаление, съм част от тази толерантност (от безразличие)...
Поздрави! Що не се прошеташ и към Клуб "История" - там можеш да се нагледаш на фалшификати, колкото и Христо Матанов не е сънувал? Като да речем "картата" на св. Йероним от 4--ти в. сл. Хр., която била на базата на по-стара карта на Евсевий Кесарийски и на която пишело "Мизия" на такъв латински, от който и Пърличев би могъл да превежда...

De omnibus dubitandum