Има, има...

Ще сложа един голям цитат... щото ми се струва, че добре се вписва в темата:

"...Казват, че географията гради историята. Но ако съществува такова нещо като национална психология, възможно е то също да се основава на географията. Щяха ли французите да питаят страх Божи от германците, ако не граничеха с тях, та германците толкова често да прегазват границите им? Би ли съумяла Швейцария да поддържа аморалния си просперитет, ако не беше планинска държава? Самото отсъствие на географско самоопределение при евреите създава ционизма — една от най-мощните идеологии на двайсети век. Основно и най-дълбоко въздействие върху англичаните има фактът, че обитават остров.

Това обуславя и начина, по който са мислили за най-близките си съседи. Рисунките с неприлично съдържание са били наричани „френски картички“ или „френски гравюри“. На проститутките казвали „охраната на френското консулство“ — прозвището им произлиза от момичетата, които се навъртали постоянно пред френското консулство в Буенос Айрес. На гащите с широки крачоли, които момичетата носели, казвали „френско бельо“. Ако някой мъж се възползвал от услугите им, се казвало, че „взема уроци по френски“. Ако в резултат се разболеел от сифилис, значи си бил лепнал „френската болест“, „френска подагра“, „френска шарка“, или дори му били направили „френски комплимент“. Нещастният сифилитик се сдобивал с така наречената „френска корона“ — кръгообразно разположени отоци, които пък наричали „френски прасета“. Ако „пофренчването“ му се окажело особено тежко, можел да му окапе носа, и тогава казвали, че диша през „френски фагот“. Начинът за един мъж да се предпази от тези зарази бил един — да носи „френско писъмце“ или „френски предпазител“, или просто „французин“ — освен, разбира се, ако самият той не бил французин — в такъв случай си слагал capote anglaise[3].

Нещата не се ограничавали единствено в сферата на секса. Съществувала обща тенденция всяко нередно или направо лошо поведение да се окачествява като „френско“. Когато го питали как да му е опечен бифтекът, достойният англичанин отвръщал „като французин“, т.е. многократно завъртян на тигана, намек за предполагаемото непостоянство на французите. Д-р Джонсън[4] стига дотам да твърди, че му била попаднала дисертация, според която петлетата, с които обикновено се украсявали ветропоказателите, били моделирани по националния символ на Франция, петела. Жаргонът на крадците бил наричан „амбулантен френски“. Когато някой застрелял фазан извън ловния сезон, казвали, че „свалил френски гълъб“. Чак до петдесетте години на нашия век англичаните, когато се извиняваха, че са изругали, казваха „извинете ме за френския израз“. Твърди се, че Джон Мейджър е употребявал израза и през деветдесетте години. По същото време неоправданите отсъствия от работа се наричаха „френски отпуск“. Целувката с език все още се нарича „френска“, като че ли на англичаните и през ум не би им минало да си пъхат езика в чуждите усти, ако французите не бяха го измислили.

Всички тези характеристики се сипят по французите, защото, разбира се, те са наследственият враг. Много по-отдавна, когато Англия воювала с Испания, сифилисът бил наричан „испанска чума“, а на корупцията казвали „испански нрави“. Когато основни конкуренти в морската търговия стават холандците, англичаните измислят изрази от рода на „двоен холандски“, което ще рече „глупости; бръщолевене“, и „холандски кураж“, когато искат да опишат фалшивата смелост, придобита от алкохола. Същата схема важи за цяла Европа — в Полша сифилисът е известен като „немска болест“, а в Португалия е „холандска чума“ — отражение на местни вражди. Но англо-френската ненавист трябва се включи в отделна категория. Французите не остават по-назад, като наричат боя в училищата „английски порок“, на менструацията казват „англичаните дебаркираха“, тяхната съответка на „френски отпуск“ е „измъквам се като англичанин“, и, разбира се, казват „ругае като англичанин“. Но тяхната ненавист не се отличава с такова инстинктивно ожесточение — като жители на континента те имат и други съседи, с които да се занимават. Враждебността в английската терминология отразява двойственото им, направо шизофренично отношение към французите..."