Говоря за Отношението като общо понятие. Това, че ако нямаш никакво отношение и нагласа, то няма да има и диалог. А това, че има видове отношение, за това спор няма ... но това си е вече конкретика и индивидуално виждане в зависимост от нагласата.
Когато човек има позитивна нагласа към диалога, спора и хората, той си гради на тази основа и отношението, така отношението му към другите е положително, докато самите хора по време на диалога въз основа на собственото си отношение не го променят.
Ако има отрицателна нагласа към диалога, спора, хората, той си гради на тази база и отношението към другите, докато самите хора въз основа на собственото си отношение не му го променят, но тук има и друго ... ако изобщо искат да му го променят и не го оставят с негатива.
И не, не мисля, че тук става дума за обобщения, а за основни принципи. Както се знае, че с бялото, изсветляваш, а с черното, потъмняваш цветовете. Независимо от конкретиката на другите цветове, този факти не се променя. Т.е. е основополагащ.
а човек наистина се чувства най-добре, отпуснат и себе си, когато е сред хора, които познава добре, защото няма нужда да тълкува нечие поведение и намерение, спокон е и е щастлив, а това значи че тогава има и перфектния диалог, спор и комуникация....
Според мен, човек се чувства добре там, където получава разбиране, равно или почти равно на това което е вложил като смисъл в думите си ... колкото повече се разминава разбирането със смисъла който той е вложил, толкова по-некомфортно се чувства .... но не мисля, че това неразбиране трябва да се приема лично. Причините могат да са хиляди и да не зависят изобщо от теб и това, че другия не те е опознал.
Реално, е хубаво да се опиташ да разбереш и другата страна, преди да реагираш ... грешки стават винаги, а щом няма умисъл, не виждам защо е нужно да става меле ... но все пак, това си е само мое мнение, а и не винаги самите ние сме с положителна нагласа, поради което не ни е до разбиране, а просто реагираме.
Надявам се, да разбираш, че не споря с теб, а само излагам позиция.
|