Влагаш прекалено големи крайности в понятията .... понятията могат да се изпълнят от плюс безкрайност, до минус безкрайност като емоция и това зависи изцяло от човека който ги изпълва и гледната му точка. За един военен, войната е нещо +, защото там получава удовлетворение от уменията си. За майката, чиито син е на война, емоцията е отрицателна, защото може да загуби сина си.
Няма как да гледаш на понятията като нещо + или нещо - ... те са такива за различните хора, според различните възприятия и различният начин на удовлетворение.
Както казах, война е дори един спор, където има сблъсък на мнения, но е важно във всякак война какво ще избереш да го играеш ... адмирал или войник. Ако си адмирал, то винаги войната ще ти носи удоволствие, защото твоите войници ще са мненията по дадени въпроси и "един ще падне, друг ще го смени и толкоз" си е напълно в реда на нещата, защото със замяната идва нещо ново и положително. Но ако приемеш спора лично, ти ставаш войник, подлагаш себе си и егото си на агресия и тогава, "един ще падне, друг ще го смени и толкоз" изменя смисъла си и определено няма как да носи нещо положително.
Когато спориш с любим човек, се създава голямо количество емоция. Ако и двамата в един момент осъзнаят, че се карат за пълни глупости, то тази емоция просто се оползотворява по най-приятния начин за тях ... секс. Ето ти един секс за сдобряване.
Но ако някой е приел спора като лична нападка, то той няма как да приеме, че нещата са "пълна глупост", а от там и няма как да се стигне до момента със секса.
Та за това казах, че не със всеки може да се води война и не с всеки тя стига до стискане на ръце, секс и + емоции. Но точно децата го могат това ... те никога не взимат нещата твърде на сериозно и прекалено лично, за това в следващият момент могат да си стиснат ръцете и да започнат да се смеят.