...Рош, забиваме в теми, които просто нямат смисъл, т.е. обобщаваме.
Аз пак твърдя, че познаването и опознаването е в основата на всеки диалог, спор, комуникация. Колкото повече наистина познаваш човека, толкова по-спокоен се чувстваш с него имаш и повече доверие, защото просто знаеш какво можеш да очакваш. Давам ти пример с мен....хората които ме познават са изключително спокойни, защото знаят, че съм доста последователна в отношенията си с тях, да, понякога реагирам и се цупя, но това е въпрос на темперамент, а не на нещо негативно и просто трябва да са ме настъпили наистина много за да го направя, но бързо ми минава, просто зависи колко бързо разбера с цел или без цел са го направили. За хората които не ме познават съм, сериозна, студена и надута /така поне казват/. По принцип винаги съм била в двете крайности, за мен златна среда няма......та за какво отношение да говорим, особено пък обобщено, т.е. при един и същи човек в зависимост от това което показва, отношението е различно. Аз отношение спрямо непознати нямам, към познатите е друго, а към близките хора трето и всичките тези категории ме виждат различно.
Казвам ти го това, за да разбереш, че просто обобщенията са грешни...а човек наистина се чувства най-добре, отпуснат и себе си, когато е сред хора, които познава добре, защото няма нужда да тълкува нечие поведение и намерение, спокон е и е щастлив, а това значи че тогава има и перфектния диалог, спор и комуникация....
Чувствам се несигурна към хора, които не познавам добре, за това и отношението ми към тях е такова или т.е. по-скоро реакциите...видя вчера от една думичка, какво меле стана....но не съжалявам, пак бих реагирала така и не, няма да мълча...
|