Благодаря за мнението!
Това за начините и причините ми е до болка познато и точно в това е проблема..ако ми се оправдаваше като първокласник досега да съм приключила отношенията си с него и да съм го забравила /най-вероятно/.
Той не намира причини, не се обяснява...за някои неща казва, че просто е такъв...а за това не мога да го съдя.
А комплекси не ми е причинил...само в началото ми беше странно какъв толкова му е проблема, грозна ли съм, тъпа ли съм...но са били мимолетни мисли.
Не съм го чувала от вторник вечерта...днес също нямам намерение да му се явявам във виртуалното пространство. И той не ми се обажда...адски мъчно ми е, не мога да скрия...но определено е по-добрия вариант. Толкова болна и безпомощна не съм била никога, а единствената остра нужда, която имам е да го чуя...само да го чуя! :-(
Ако ни е писано да сме заедно или поне, ако той прецени, че има нужда да ме чуе, ще трябва да направи първата крачка...

Хубав следобяд ви пожелавам!
Бъдете здрави!