|
|
| Тема |
 Re: Когато осъзнаеш истината... [re: Фъpн] |
|
| Автор |
September (непознат
) |
|
| Публикувано | 07.11.09 13:37 |
|
|
|
Сигурно си права...
Наистина многократно съм му дала да разбере, че може да разчита на мен и винаги ще съм онлайн за проблемите му. Не, че някога ме е ползвал за кошче за душевни отпадъци...
И какво мога аз да променя? Ето, изчезнах за няколко дни...предполагам си прочела как са се развили нещата. Явно наистина трябва да свикна с мисълта, че няма да се получи нищо сериозно.
Най-вероятно и аз като повечето хора в подобни сиуации съм се връзвала за някакви откъслечни думи, които са ми давали надежди...това което ми хрумва сега...много пъти като съм тълкувала поведението му и съм му казвала..това говори за един какво си, поне до колкото познавам мъжката част от съсловието...и той винаги ми е казвал "другите не ме интересуват, аз съм си аз". Най-вероятно в тия му думи съм намирала надеждата, че той може да не е като другите, че може да мисли по различен начин. И сигурно за някои неща е така..нима абсолютно всички мъже по света, на 30 години мислят по един и същи начин?! Смятам, че това е абсурдно...все едно всички жени да са с моето мислене.
Вече по-скоро се замислям как да приключа всичко...какво да променя в отношенията ни....от изчезването ми той не се трогва особено, въпреки че сутринта е звънял на сестра ми....преди малко си включих скайпа и той веднага ме попита защо не спя, защо съм на компа и т.н.
Трябва да тръгна срещу себе си, да направя нещо, което вътрешно не искам...
Единственото здравомислещо, което ми хрумва е да му кажа право в очите...ще се случва ли нещо или не...ако не, нека се изтрием взаимно и така убием всички надежди, дето да насадени в сърцето ми!
| |
| |
| 
|
|
