Страх. Страх да не го загубиш. И какво ще загубиш - да питам аз - онова, което никога не си имала? Идея си нямаш колко облекчена ще се почувстваш дори и да чуеш "Не". Хората адски се страхуват от тази думичка и се оплитат в една мрежа от страхове. И сън не спят, и си ходят като зомбита.
Проблемът не е в човека, който не ти го казва в прав текст. Ами не го казва, защото има хора, които не смеят да бъдат директни. Което ме подсеща за нещо друго. Ако твоя човек се окаже от ония мъже, вечно назлъндисващи се, все не смеят да си кажат, какво ще го правиш след време? Ти искаш ли такъв мъж до себе си, когото все ще лашкат насам и натам, а той ще мънка? Сега ок, влюбена си и търпиш всичко. Ами след няколко години?

Дайте да не забравяме къде е мястото на мъжа, и къде това на жената, така както природата ги е отредила. Защо се опитваш да търсиш под вола теле? Нещо го спирало, ама трябвало да си търпелива, тактична. Сега си ги налагаш тия неща. Обаче съм сигурна, че ако го правиш 4-5 години, накрая така ще ти втръсне, че ще оревеш всичко с какъв тъпанар си се свързала. Бъди естествена, бъди себе си. Не искаш да търпиш и да чакаш, покажи го. Не искаш да ти замазва очите, покажи го.
Простата истина е - ако един мъж те иска, няма да губи и минута време. А ще ти виси на врата по всякакъв начин, докато те добара. Пък ако не те иска, и го принудиш да ти го каже в прав текст без обиколни, идея си нямаш колко свободна и облекчена ще бъдеш - защото ще се освободиш от всичките си страхове, свързани с него.