|
Известен факт е, че и жените и мъжете, когато опре до чувства и споделяне, предпочитат да говорят с жени. Дори и мъжете имат чувства и емоции. Но нали ти е ясно, че с мъже приятели си е малко срамно да говорят за чувства И затова предпочитат такива разговори или въобще да не ги водят или да ги водят със жени. Доколкото разбирам май това ви е основата.
Но това си има и своите положителни страни. Колкото и да не го осъзнават, мъжете, когато и ако си позволят да се разпуснат и да говорят откровено с някоя жена, без да се притесняват, те вече са я пуснали достатъчно надълбоко и са зависими в някаква степен. Просто им трябва един лек шок, за да го осъзнаят. Например изчезваш за някакъв период или пък не им даваш възможност да монополизират разговорите със своите грижи. Започваш да отклоняваш всеки опит да те занимават със себе си и говориш за себе си и своите грижи. И тогава става ясно кой кум кой сват. Ако ти тегли една майна и спре да те търси, значи изобщо не ти трябва. Ако се настърви да те открие на всяка цена - е, имаш повод да се усмихнеш.
Колко е жалко, че в повечето случаи, оценяваме другия едва когато е твърде късно. И когато се стигне до въпроси като твоите, изходът е само един - поставяш нещата на принципа или-или. Доста е трудно, но истината боли един миг, а лъжата цял живот. Риска е голям, че и доста болезнен. Но само така ще разбереш без да се чудиш и да се вкарваш в някакви филми. Рискувай. Бъди смела. Иначе ще си останеш вечната подлога, върху която твоя човек да си излива негативите.
|
Re: Когато осъзнаеш истината... [re: September]
