|
Здравейте!
Винаги съм смятала, че когато говорим за любов, чувства, емоции...човек трябва да дава безрезервно, без да има очаквания, че отсреща ще му бъде отговорено по подобен начин. Така съм правила винаги и аз...
Преди няколко месеца се запознах с човек, който истински ме привлича и заради който преобръщах планини и винаги съм давала най-доброто от себе си, за да му помогна... Говорим си с часове, основно чрез скайп, тъй като твърди, че срещите на живо го изнервят..
От няколко дни съм повалена буквално от грип...и тъй като нямам много неща, които да мога да правя се размислих за живота си, целите си...
Установих, че този човек не е направил нищо за мен, тези болни дни, в които съм в момента - не се е обадил дори, за да се поинтересува жива ли съм, здрава ли съм...какво остава за нещо друго.
Редица пъти ми е повтарял, че не трябва да си впускам мислите по него...само, че то не пита.
През тези месеци минахме през доста препядствия...основното, от които беше на тема доверие. В началото не ми споделяше нищо, докато сега...е къде, къде по-различно!
Не е женен, ако това биха били първоначалните ви коментари...по-скоро подозирам някаква стара любов, която му е оставила трайни емоционални отпечатъци, но в момента категорично е сам.
Търси моята компания непрекъснато, но сякаш, за да ми сподели своите си неща, за да разпусне своите грижи...
Доста съм афектирана и може би споменах само най-черните страни на проблема си. Хубавите, които ми хрумват на първо мислене са че ме е запознал с най-близките си приятели, че винаги се опитва да ме съветва и предпази, че не допуска някой да ме обиди...и че вече твърди, че би желал да се виждаме по-често, нещо което преди твърдеше, че не знае дали би искал.
Предполагам, че повечето посетители на този клуб пишат тук с идеята да им бъде отговорено положително, да им се вдъхне надежда, да чуят това, което искат да чуят...аз обаче май не съм от тези в момента. Чувствам се адски зле...и очаквам да прочета, че наистина не си е струвало и че няма смисъл да продължавам със залъгването!
Все пак разчитам на вашите искрени мнения!
Имат ли бъдеще тези емоции, не е ли всичко кауза пердута, ощетяваща емоциите и чувствата ми?!
|
Когато осъзнаеш истината...
