А какво за навика да си обичан? Всеки може да свикне с това , че го/ я обичат. Навик с чувството, че не си сам/ във всякакъв смисъл/, че каквото и да се случи той/тя е насреща. Навик да обичаш. Навик с чувството на взаимност. Не се ли нарича това стабилна връзка? Навик с това да споделяш с човека до теб и навик, че той /тя е до теб.
Защо навика да е нещо само отрицателно. Има и хубави навици. При една по-продължителна връзка те са неизбежни и въпреки, че са навици , когато изгубиш някой точно те страшно ти липсват.
Лошо е, когато единият вижда, че другият например не влага нищо в целувката за "здрасти " или "чао" , а го прави по навик без емоция-това е лош навик , будещ тревога, т.е. когато в обичайните действия няма чувство.
Тук много правилно се изказаха, че една връзка може да продължи по навик единствено заради някакъв друг, не емоционален интерес. Когато взаимоотношенията се превърнат единствено в навик , това е очевидно и за двамата, защо ще продължават нататък примирявайки се с липсата на тръпка, освен ако не са съгласни, че една евентуална раздяла би им донесла повече неудобства и ненужни притеснения? Обикновено това съгласие е негласно и се стига до положение на взаимна търпимост. Стигне ли до там даже навиците изчезват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите