Навик е, когато приготвям вечерята. Любов е, когато приготвям любимата му вечеря.
Навик е, когато му се обаждам по телефона. Любов е, когато му се обаждам 5 мин., след като е излязъл за работа, за да му кажа, че ми липсва.
Навик е, когато вечер си пуснем да гледаме някой филм. Любов е, когато той пусне филм, който аз случайно съм споменала,че искам да гледам преди няколко месеца и той помни това.
Навик е, да спим в едно легло. Любов е, когато винаги спим прегърнати...
И така...
Вярно е, че границата е тънка. Но мисля, че винаги може да се различи чувството от рутината.





...Тя беше ледена като сладолед и също толкова лесно се разтапяше...

Редактирано от Poзoвa на 08.08.05 13:15.