|
От доста време чета в този клуб и ми е страшно интересно и приятно. Обаче има едно нещо ,което не разбирам- сега ме провокираха мнения в отговор на темата "pomosht" от "help".
Та става дума за следното- двама души са заедно в продължение на години- гаджета са, не са семейство, живеят или не заедно... в един момент, когато всичко върви привидно идеално, или поне спокойно, единият казва: "Аз съм до тук.Обичам те, но....." И той със сигурност има своите основания да го каже.
После, когато двамата вече не са заедно, винаги този, който е направил крачката към раздялата е виновен в очите на околните,той става "лошият". Защо?
Аз минах преди време през това и отнесох всички негативи. Бях много години с човек, с когото дори мислех, че ще създам семейство един ден. Обаче в живота не става винаги както предполагаш... бавно и постепенно започнах да не се чувствам добре с него, знаех,че не му давам това, от което той има нужда, явно и аз не получавах това,от което аз имах нужда....... това продължи месеци, в които в главата ми все по-ясно ставаше, че няма как да продължим живота си заедно. Обаче и не знаех как да го кажа на човека до мен. Защото щях ужасно да го нараня. А той не заслужава това.
И в един миг прозрях, че продължавайки да бъдем заедно, ние се нараняваме всеки ден, той чака от мен нещо, което няма да получи и по този начин, бидейки с него, аз му преча да намери жената, с която ще бъде щастлив. Естествено същото важи с пълна сила и за мен.
И го направих, казах му,че няма смисъл в това, аз няма да стана негова съпруга и майка на неговите деца, аз не го обичам, както се обича мъж, за мен той с годините стана приятел, на когото мога да кажа всичко, на когото винаги мога да разчитам, който винаги може да разчита на мен.
Тогава плакахме. И двамата. Много години всеки ден бяхме заедно и изведнъж това се промени. Болеше ни. Много. Той ми благодари ,че съм била честна с него и не съм го заблуждавала. Но това бяха думи на емоцията.
Сега, почти две години по-късно, когато раните са зарастнали,ние се чуваме поне веднъж в седмицата, виждаме се малко по-рядко, говорим както говорят брат и сестра, обичаме се така, както се обичат брат и сестра. Той ще се жени тази есен, намери жената, която го прави щастлив и с която иска да остарее. Аз се радвам за него. Той се радва за мен и затова,че и аз срещнах човек, в когото виждам това, което търся.
И се питам - толкова виновни ли сме ние, толкова лошо ли постъпваме като прекратяваме една изчерпана връзка?Трябва ли да казват за нас :"Остави го/я , той/тя не те заслужава.Ще си върнеш за всичко, ще видиш как после той/тя ще се осъзнае и ще плаче за теб....." Защо трябва да се насажда този негативизъм между хората? Трябва ли да бъдем слагани под общ знаменател с тези, които лъжат и мамят половинките си, унижават ги и т.н. ? Толкова ли е лошо да бъдеш честен с човек, на когото държиш, когото истински уважаваш?
Не знам... аз се радвам, че постъпих така, радвам се,че бях честна с него. Защото сега той ми е приятел, иначе сигурно щяхме да станем врагове един ден...
|
Защо трябва да има виновен?
