За всеки винаги е различно...Страха от нараняване е страх от загубване на собствените граници и по-скоро може да се преформулира като страх от самонараняване - да не успеем са се почувстваме достатъчно ценни за другия и той да ни отхвърли...
Аз знам, обаче че никой не може да даде повече любов на някого от това което дава на себе си, знам че никой не може да ме нарани, ако аз не допусна.За пример безумно ми идва асоциация с футбола:
Когато играят два отбора единият може да играе толкова, колкото другият му позволи...Как е това за теб?

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!