- Между тебе и мен има толкова много неоткрито пространство!?-каза Той
- Прегърни ме за де го запазим...- каза Тя
За това има малко недоразумение... Неговият въпрос е нещо като полуконстатация, полувъпрос... , колебае ли се какво ли... А тя, малко противоречи на това... аз определено мисля да заменя "Прегърни ме за де го запазим" със "Прегърни ме за де го открием...". От това може да се получи следното :

Беше хладна априлска нощ. Луната бледо се показваше на фона на тъмното небе и осветяваше морето, което бе спокойно, почти без вълни. Облачета закриваха малкото звезди, които наблюдаваха странна двойка на кея. Хладният нощен бриз си играеше с меката й къдрава коса, като я подмяташе леко нагоре и настрани. Стояха близо един до друг, и се гледаха, но и далеч, без допир, сякаш нещо ги държеше и не им даваше да го сторят. Лицето й беше меко, а очите гледаха лицето му. Цялата трепереше и вътрешно, но едвам се забелязваше. Сериозният му поглед я следеше, тъмните му очи шареха по цялото й тяло, сякаш изследваха всеки милиметър от нея и искаха да проучат и най-малкият детаил или недостатък.
- Между теб и мен има толкова много неоткрито пространство!?-каза Той
- Прегърни ме за де го открием...- каза Тя
- Не мислиш ли, че това е грешка, та ние незнаем почти нищо един за друг...
- Аз знам, че те обичам, нима това не е достатъчно? - очите и се навлажниха и придобиха особен блясък, на фона на бледата светлина.
- Да, но аз незная какво испитвам към теб, а може то да не е нищо... нежелая да те наранявам - каза с несигурен глас.
Една сълза потече по бузката й и се търкулна надолу...
- Ти вече го правиш, аз ти давам толкова много, давам ти чувствата си, давам ти любовта си... - беше готова да ридае, беше готова да скочи в морето и да потъне, беше готова да се хвърли и да изчезне от този живот.
Протегна бавно ръка и избърса влагата с пръстче, после бавно я прегърна:
- Зная това, но нима аз няма да бъда наранен?! Винаги ще има някой нещастен, може би ми трябва време за да разбера...
Тя отвърна на прегръдката му и се отпусна в силното му тяло, почувства се успокоена и защитена от страховете си, а нея я беше страх, но вече не трепереше... вече чувстваше спокойствие, наслада от допира на тялото му, блаженство в обятията му.


Хайде, сега е ваш ред

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте