- Между тебе и мен има толкова много
неоткрито пространство!?-каза Той
- Прегърни ме за да го запазим...- каза Тя
- Защо? Не е ли по-добре да го открием и да го преодолеем заради близоста?
- Нека бавно да стъпваме по жаравата, гореща е, а може и да ни изпепели...
- За, какво говориш? - хвърля подозрителен поглед.
- За това, което е лумнало помежду ни... - последваха думите и трескавия и поглед.
- Не те разбирам? Какво е лумнало и, къде ще горим? - хваща я за лакътя и се опитва да я приближи до себе си.- Шегуващ се нещо нали?
- Не се шегувам, а го усещам с всеки милиметър от кожата си и така ми е хубаво и така ми се иска да го задържа! - хвърля искряш поглед към очите му, поставя длан на гърдите му и се кани да положи глава върху широкото му рамо.
- Нещо фантазираш бейби, аз имах предвид разстоянието, което ни разделя в момента, та т`ва са няк`ви си 20 см, нищо работа! - вече полага ръка на кръста и ибавничко я притиска към таза си.
- Но аз..., аз имах съвсем друго в предвид... Ами чувствата...? - почти през сълзи пита тя.
- Чувства ли? Чувствам те бейби! Само се притисни по-плътно до мен! Ето виждаш ли? Така е добре, а и разстоянието вече нийде го няма! К`во се литкаш и ти сега..., недей плака де! И аз па глей къф съм, хъм, да де, казах ти че те обичам, да повтарям ли пак! - присвит поглед изпод вежди, недоволно поотпуска вече хватката.
- Да. Каза наистина! Май наистина спомена веднъж... - огорчението изкривява лицето и и та свежда поглед, ръцете и отпуснати край тялото, като счупени крила...
...
Болката идва и от очакването, че можеш да имаш нещо .. а не го получаваш

Аглика