Еми, като види човек такова единомислие, не може да се стърпи да не скочи на контра. :) Ей тъй, в името на спора и за спорта.

Почваме значи:


Първо: Толкин твърди, че Мелкор е бил най-могъщият от айнурите. Точка. Не най-умният и със сигурност не най-красивият.

"Защо тогава той не става лидер на Валарите?" Ами доста простичко е докато останалите Айнури действат повече или по-малко задружно, Моргот се опитва да прави сечено на всеки поотделно и на всички заедно - докато те строят света, той само им пречи - там където някой поставя планина, Мелкор дълбае бездна, ако някой изкопае ров, той въздига връх на това място, където е студено слага адови огньове и обратно, в топлите места насипва лед. Целия процес по творене на Арда протича с противопоставяне на Моргот на желанията на останалите, и въпректи това накрая светът се оказва с облик по вкуса на "сговорната дружина", а не на "Сърдитко-Петко". Нищо чудно няма в това, че накрая той е изолиран от приятелската компания, въпреки че по абсолютна стойност "светотворческата" му сила надминава тази на всеки от останалите поотделно. Казано простичко, ако си кретен, дори и да изправяш стоманена подкова без усилие, пак няма да си играеш с нас. Мелкор не става лидер на групата, защото той въобще не се вписва в тази група.

Минаваме нататък. Първо самото понятие "заслуга" не е абсолютно - няма такъв изначален източник в който е утвърдено кой и за какво какво заслужава. Какво ще рече Мелкор заслужава място в Еа? Защо?! Само защото иска да бъде там? Това е все едно негово величество Снейп (за който го помни) да твърди, че ЗАСЛУЖАВА място в този форум само защото е поствал в него (нищо, че винаги е било навъпреки на всички присъстващи).

"Щом на Валарите се полага Валинор" е един особено погрешен израз. На Валарите (вкл. и на Мелкор) нищо не им се полага. Те си създават Валинор след като Мелкор им разваля партито край басейна, така де, първичното езеро. Какво всъщност е описано че се случва? След цялото боричкане в началния период на светотворчество, Еа все пак се оказва по вкуса на Валарите и те решават да отпразнуват това, обаче идва Мелкор и прави разни мизерии, с които разваля пейзажа, а Валарите са а) огорчени от това, че Мунчо пак се е иза*ал на пометеното и б) лееекичко вече отегчени от всичко това. Така, че какво правят те? Правят си отделно парче земя-резерват, което да им е по вкуса и където да си живеят, теглят една майна на Средната Земя и се изнасят на запад. (Е, някои не са съвсем готови да зарежат всичко, така че носталгични типове като Ороме и Явана се връщат от време на време, един вид да поливат цветята и да хранят котката според това, кой какво го влече). Валарите тотално биха оте*али и Средната Земя и Мелкор с все нея, ако не знаеха, че по някое време ще се пръкнат Чедата на Илуватар и не им беше криво да ги оставят в ръцете на официално обявения вече за архи-неприятник техен сродник.

Тук стигаме до следващия пасаж - дали "Децата на Илуватар - елфите" са по-добри. Ми не, не са. Никое дете не е добро. Децата стават такива, каквито ги възпиташ (т.е. те стават каквито станат, но това е отделна тема), което е още една причина за Валарите да не ги оставят в ръцете на Мелкор, който за тях вече е доказано, че ще бъде източник на лошо влияние и като цяло не заслужава "родителски права". (И в общи линии са прави, ако вземе впредвид откъслечните сведения за това какво е отношението на поданиците на тъмната страна към техния господар - никой никого не харесва, подчинението се базира единствено на страх и отчаяние).

Войните за Силмарилите и пръстена, всъщност дълбоко в себе си се приписват също на Мелкор въпреки, че сред основните действащи лица са все елфи начело с Феанор. Общо взето нееднократно е намекнато, че Мелкор макар и да се прави на учтив и да излъчва разкаяние по време на плена си в Аман, всъщност успява да повлияе зле на тези, с които общува и макар и да не си спечелва последователи, до някаква степен е отговорен за "намаленото поведение" на елфите :))

В заключение - да търсиш изконното добро и в най-големия злодей, и искрицата светлина в най-дълбокия мрак е не по-малко холивудско от едноплановите лошковци. Какви са Саурон и орките ние не знаем, но от това което правят и по начина по-който се държат, изводите, които можем да направим е, че освен нещастни, са си и бая зли. Не защото не е могло и да не станат такива, може би за всеки от тях е съществувал един момент някъде в началото, когато е можело да кажат "Не" и всичко да тръгне в другата посока, но факт е, че те са станали точно каквито са станали и присъдите си получаван не за това какво е могло да бъдат, а за това какво са станали, в много от случаите ВЪПРЕКИ онова, което е могло да бъдат.

Лично аз те поздравявам и ти се радвам на непримиримата вяра в доброто опитваща се да намери оправдание и на най-голямата злина, защото това е чувство, което не е чуждо и на мен. Когато се издават присъди обаче, обективността, а не вярата в човека е от първостепенна важност и един полезен принцип е: "Това, че виждам детето отвътре, не ми пречи да накажа чудовището отвън."
Обект на интересни спорове е дали въобще в толкиновата вселена съществува Опрощение. Повечето индикации, като че ли сочат към "Не".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите