ако трябва да бъда напълно искрен исках да видя дали, ако разгърна нещата провокативно, пишещите тук ще говорям по- въпроса, а няма да се занимават да ми измислят... видяхме, че Галандро и Смог това го могат, Грахче също, но те като са големите фенове така и не казаха едно ясно мнение по самата тема. Така, за чалгата, ами тя няма нищо общо, но и тя бе една от задължителните съставки. Тъй като видях, че само малцина ( според мен ) са фенове мога и аз да кажа мнението си, така:

Толкин е вторият автор от жанрът фентъзи който прочетох, още когато изгледах първата част на филма Властелинът на Пръстените, не знаех на кой свят се намирам. Веднага до седмица си купих Властелинът на Пръстените, Хобит изрових от един шкаф в който го бях набутал. Взех и се зачетох, стилът на автора ми направи голямо впечатление, някои хора, без имена може ми бяха казвали, че е доста старомоден, но на мен ми хареса безумно много ( дълго време в училище г- жата не можа да ме накара да спра да го имитирам ). В последствие, започнах да се вглеждам по- дълбоко, доста неща не ми бяха ясни, затова питах Саруман. Когато прочетох първата част на книгата вече знаех, че филмът ми е по- близък, но самата книга е само едно парче от една голяма музайка. В последствие си закупих, на една доста солена суматри тома от История на Средната земя. Не бях особено очарован, просто не знаех митологията. Минах през Хобит, Толкин здраво ме беше вързал, денонощно го четях и изчетох, хареса ми доста повече от Задругата на Пръстена. Направи ми впечатление как описва драконите. Освен това мистиката на автора, направо умрях от любопитсво за Белия съвет и как е проникнал в Дол- Голдур. След като минах и Силмарилион, Двете Кули и Завръщането на Краля, реших, че трябва малко почивка. Доста други автори изчетох, след което се върнах на Толкин, доста ми хареса колко спокойно обяснява своята йерархия и хронология, тогава вече се потопих в годините. Честно казано от там ми направи друго нещо впечатление, описването на военните действия, повече ми харесаха там, от колкото във Властелинът на Пръстените. Но вече бях чел писмата и знаех, че той не иска да опише самата битка а усилията които хвърлят за нея, жертвите които се дават и жестоките последици. Третото нещо което ми направи едва тогава впечатление е, че магията при него отсъства. Няма я! Ако си помислим, Галадриен и Елронд именно това се опитаха да обяснят на Сам, магията в този свят не е видима, тя е съчетание от воля, действие и чувства смесени в едно. Това беше явно нещо ново и идеално, това беше идеалът на Толкин, или един от идеалите. Защото вторията следваше от първият, а именно: Магията си отива, вече е времето на хората, силните хора които бяха заспали и сега се пробуждат от сън. След като изчетох това завидно количество, аз реших и Недовършените да изгълтам, бях чел само първата част, при тях имаше една бъркотия и ме заболя направо главата. И как не! Изчитах една книга, но другите бяха разтворени до мен. Всичко това щеше да е идеално, ако имаше поне една капчица от живината с която автора говори за героите си в писмата към феновете и книгите. От друга страна чух и видях песни, езици, рисунки, карти и така нататък, с които разбрах, че героите са такива каквито автора ги иска за себе си. Това харесах, харесвам и ще продължа да харесвам във Толкин, Едингс и Роулинг, те са автори които не се съобразяват с хората. Не позволяват да им се влияе, или не са позволявали де...