“Странно е, но ми е по-добре от предишния път. Тогава болеше много повече ... болеше ме всичко, всичко ...
Не, не бива да се подсещам за дребното нищожество Елронд. Дребен мазен ... ах как ми избяга ... а трябваше да го убия. Той е виновен а не глупавият Келебримбор ... а можеше да го спасиш, нали? Прибърза и не му даде шанс. Ако не беше Елронд щях! Той е... нещастник! Ненавиждам го.

Когато се ядосам не ме боли толкова ... това поне е някаква полза. Но ръката ми е счупена, подува се. Трябва да се погрижа за себе си веднага. ”

Саурон бавно се изправи от пода и дрънчейки с веригата тръгна към решетката. Отстрани, опрял се на каменната стена стоеше висок войник в красиво сребърно-синя униформа. Щом видя, че затворника приближава решетката той отскочи назад.

Саурон се усмихна на ум.

“Войниче – гласът му – красив и гладък като мрамор се разля из коридора – ръката ми е счупена, трябва ми превръзка. И побързай моля те.”

Войникът не реагира. Той стоеше неподвижно с наведена глава, стараейки се с всички сили нито да вижда, нито да чува затворника.

“Погледни ме!” – викът на Саурон изпълни подземието. Нуменорецът стреснато вдигна глава и се вгледа в лицето му.

Видя две мътни тъмни очи насред мръсно, омазано с кръв и кал лице. И сплъстена черна коса. Но щом премигна, погледът му се избистри и видя само две умни, добри очи насред хубаво мъжко лице. И се зачуди какво точно е страшното в този затворник? Този ли е ужасът на ужасите? Нищо опасно не прозираше през чертите му, нищо тайнствено не се криеше в очите му. Има някаква грешка ...

“Имам нужда от лекар” – каза дружелюбния глас и дружелюбните очи го потвърдиха- “Боли ни - каза те- ти ще ни помогнеш, нали?”

Някакво мъничко щастие се разля в сърцето на нуменореца когато си помисли, че ще помогне. Разбира се, че ще помогне ... на онези очи беше приятно да се помага. Те бяха добри очи, съвсем като очите на баща ми... да, на баща ми – мислеше си нуменорецът докато тичаше нагоре по стълбите – лекар, лекар ... той иска лекар, бързо доведете лекар!

...искам онова, което искат всички ... но го искам по-силно...