. . . Той седеше сред смъртта и разрухата, тържествуващ и обзет от еуфория. Най- сетне, след толкова години бе успял! Това, което стори си заслужаваше мъките и униженията. Униженията! Още помнеше онзи ден, в който бе принуден да се преклони пред короната на Нуменор; пред онези жалки нищожества, които вече плаваха към гибелта си. Безумци! Понякога се чудеше как му повярваха! Смехът му отекна из изпълнената с трупове зала. Беше отмъстил. Сега оставаше само да изкорени и последните останки на Елдарите и нищо нямяше да му попречи. . . да властва над Средната земя, а защо не и над цяла Арда?! Пронизителният смях, стигащ до безумен и истеричен кокот отново се извиси. Първоначално смяташе да опита да върне Господаря си в обратно в света на живите, но бързо се отказа- не желаеше отново да се прекланя пред когото и да било!
Громовен тътен отекна в далечния Запад. Очите му се оцъклиха от радост. Съдбата бе посрещнала Златния крал. За трети път смехът му огласи залата. Дори и не обърна внимание на това че тътенът се приближаваше към Нуменор. Вече нищо друго не го интересуваше, освен неутихващата радост от Победата! И така го посрещна гибелта- седящ сред разрухата на храма в Менелтарма. Огромните вълни разбиха острова на парченца за броени минути, а сред грохота на вълните отекна нечовешки вик. Отново бе победен от проклетите Властелини! Преди да упсее да реагира по какъвто и да било начин, беше запокитен от чудовишните вълни във Великото море. Нищо не можеше да оцелее при разрухата на Нуменор и Саурон не правеше изключение. Красивата телесна обвивка бе разкъсана на парченца от неумолимата сила и тежест на високите като планини вълни, разрушили най- великото човешко кралство Нуменор
Духът му се извиси над бушуващото Море. Не можеше да повярва, но някакво странно безразличие бе притъпило емоциите и чувствата му. Беше мъртъв, но поне беше отмъстил! Изведнъж от вълните изскочи флотата на Елендил, понесла в отчаяна гонитба с бурята последните останки от най- великата цивилизация, съществувала някога. Вик на болка и гняв се надигна в гърдите на Саурон, но от устните му не излезе никакъв звук. Беше мъртъв, беше безплътен и разголен пред Гнева на Валарите. Нещо го накара да се обърне на Запад. Мощен вятър налетя оттам, но Саурон бе подготвен- разпръсна се на малки частици, толкова малки, че вятърът не можеше да ги подхване и всяка една от тези частици се насочи към Средната земя и Мордор. Може и да беше мъртъв, но за един Айнур това не бе фатално- щеше да си изгради нова телесна обвивка с времето, но този път нямаше да бъде като красивия Анатар. Този път бе решил да властва с най- сигурната тактика, която бе усвоил в Ангбанд- оръжие щеше да му бъде нечовешкия ужас. . . Смехът отново се надигна в ума му. Този път щеше да смачка Чедата на Илуватар.

Който не работи, не трябва да яде!!!