|
Тема |
Re:Да извинявате всички [re: firefox] |
|
Автор |
Eowyn_ (роханска лейди) |
|
Публикувано | 31.03.04 22:09 |
|
|
Скъпи ми Пурпур,незнам дали следният цитат ще задоволи настроената ти към неразбиране същност,но все пак ще го постно:
Прощавай светъл небосклон,
под теб живях във своя дом,
и тичаше като сърна
под слънчев блясък и луна
тя-Лутиен Тинувиел,
най-нежна в земния предел.
Дори светът да е умрял,
дори разбит да рухне цял,
в първичния бездънен мрак,
за туй го бих възвърнал пак
земя,море,зора и ден
и че е зърнал Лутиен.
И това са думеина Берен,изречени сред опустошения Анфауглит,близо до Тангородрим.Кажи ми нима в този миг на "последната гибелна заплаха"(цитат) не проличава силната му,вечна любов към Лутиен?
А когато тя си моли на Мандос да я върне в Арда при Берен?Толкин нарича песента и "най-красивата,що е сътворявана някога от живи слово и в същото време по-скръбна песен светът не знае".Любовта и преминава отвъд границите на смъртта,отвъд пределите на вечното...
За мен тя е вечна.Защото само вечната любов може да подтикне Лутиен да направи гореупоменатото.
Има два вида хора-гърци и всички останали на които им се иска да са гърци...
|
| |
|
|
|