Ам.. Ние толкова време само си седим и се сдържаме да драснем някой друг ред.
Е, вече не се сдържаме.
Вярно, че не сме изживяли кой знае какво, ама...

Не, не мога да ви кажа какво чувствате (или какво си мислите, че чувствате). Просто се опитвам да мисля разумно и трезво. И не ми казвайте, че любовта не може да бъде трезва!

По-първата точно:
Казваш, че не можеш да ни кажеш какво чувстваме, обаче със същия успех не можеш и да твърдиш, че си мислим, че чувстваме това нещо, нали?

Разумно и трезво са думи, определящи разума и мисълта, а не сърцето и чувствата. Нищо чудно, че не вярваш във вечната любов, при положение, че я търсиш през погледа само на едно разумно и мислещо същество. Да не говорим, че така надали някога ще я и срещнеш.
Когато се научиш на "нетрезво и неразумно" мислене и то не с мозъка, а със сърцето, ще видиш, че не е трудно да се повярва в приказка, нито е трудно да се намери или види вечната, истинска любов.
Поне така си мислим:)
Другото вече беше казано.

Дори когато слънцето престане да свети има надежда- ще изграят звезди!