|
Дали да не си прережа вените?
Гледам китката на лявата си ръка, кръвта бавно пулсира и се стича.
Примигвам. Вдигам очи от ръцете си. От уредбата вдясно се носи голям джангър - група пубери с гробовни гласове пеят как мислели седнали край жарта. Акомпанимента изглежда се извършва на умиращ пор, раздрънкан трамвай, пръцкащ ауспух и отряд млади некрофили насилващи се един друг. Нищо чудно, че ми минават мисли за преждевременно избавление. Как може някой да свири такава боза и да я свърже с Толкин? Боже, защо позволи да се измисли чалгата на Средната земя... Спомням си едно есе на Толкин в което говореше за faery. Интересно дали тия толкиновски хеви метъл състави са го чели. И да са го чели - не са го разбрали. Личи си по джангъра.
Тъпо ми е.
Мъгла. Жумя. Едва успявам да видя прозореца до мен. Преди да се зачудя как е влязла мъглата през затворения прозорец, усещам че това около мен е дим. Тежък, задушлив цигарен дим. Притиска ме все по-надолу и по-надолу - все едно някой е седнал на гърдите ми, а аз спя, противя се, опитвам се да се събудя, а не мога. От усилието да дишам дробовете ми звучат като разстроен духов оркестър. Мисля за въздуха нощем навън в гората, за миризмата на смола и дъжд. И защо пушеците на Саруман са на такава почит тук.
Тъжно ми е.
Защо не нося в джоба си хартия и химикал?
Оглеждам се. В далечината иззад пушека виждам разни лица. Джил се усмихва. Тау мастър е до нея разпльокан на леглото. По пътя на дедукцията решавам, че момичето загледана в някаква точка извън вселената е Fairy. Аластис пък тероризира вратичката на нощното шкафче и не може да реши дали да я подпре на касата с бира. Вляво от мен Рох се е захванала със странен експеримент - долива си в чашата и всеки път, когато прелее изненадано попива мокета с тоалетна хартия.
Защо изобщо дойдох на тази среща?
Изглежда навсякъде около мен се водят оживени разговори.
- ...
- Какво?
- ...
- Какво?
- ...
- А-а-а-а-а-а-а-а... - отговарям и пускам една многозначителна усмивка към Аданедел. Не можах да чуя какво ми каза, а ми стана неудобно да го питам пак. Как всъщност останалите говорят и се чуват един друг, а аз Аданедел (който е до мен) не мога да чуя? Може пък да седна да мърморя нещо на Грахче, произнасяйки по-силно (така че да ги чуе) само ключовите думи: Толкин, дискурс, хобит, елф, симулакрум, виртуална реалност... А тя след това да си вика: "Брей колко умен човек! Само за какви неща говореше..." Не вярвам, че някой тук слуша какво му говорят другите. Само си дават вид, че слушат. Май на никой не му пука какво се говори. Важното е да има цигари, ядене и пиене. А пък това да ти дудне някой на главата е есктра към ужасната музика.
Музиката продължава да е като хор от настъпани жаби, но май вече не е на една от онези толкиновски групи.
Почва да ми се драйфа от дима.
Защо пък всички в стаята се кефят толкоз много на Толкин. Някак странно. В книгите има описания на горите на Ломидол, на еланора растящ по поляните на Лориен, на дивият Пущинак, на тихите кътчета в Графството. Природата. Да се докоснеш до земята. Мириса на гората. Уханието на билките. Звукът на птиците. Явно вече човек може да ги има и в колата си, между четирите панелни стени на кубчето си в което се е оключил, на телевизора си и по уредбата издаваща кенефен звук. Да се обвива в зловонен дим и да се прави на любезен с останалите около него. И да благодари на бога, че от кенефния звук няма нужда да чува хората наоколо. Сещам се каква беше изненадата в очите на Рох, когато разбра че сме тръгнали нагоре по пътеките, а не по шосето! Ъ! Представям си как се пресъдава битката с орките с коли вместо с коне, и с цигари вместо с оръжие.
Няма нужда да си развалям настроението повече. Не трябваше изобщо да идвам на срещата.
Допивам си бирата и мятам бутилката в касата. Измъквам се от пренаселената стая. На излизане (вече съм на скорост) дочувам Рох да ми казва нещо от подобно на: "Защо не доведеш приятелката си?" Пускам една от усмивките си и излизам. Какво ли да й обяснявам на Рох? Че се спасявам? Дали не трябваше поне да пожелая една лека нощ? Съмнявам се че някой ще ме чуе.
Сутринта след закуска се скривам в гората. Слушам спокойствието на дърветата. Слушам вятърът галещ короните им.
***
My future domain
Редактирано от Лoвeц нa ryщepи на 04.08.03 13:59.
|
разбор на срещата (2)
