Съжалявам...


Няма да говоря за това как си се чувствал, защото ти се справи блестящо.
(А само някой, на който не му се е случвало подобно нещо, не може да си представи мръсотията, която полепва по теб.)



Но защо, за Бога!
Защо за момент не помисли и не повярва, че може да има хора, на които наистина да им пука какво мислиш и какво изпитваш!

"Не вярвам, че някой тук слуша какво му говорят другите. Само си дават вид, че слушат. Май на никой не му пука какво се говори. Важното е да има цигари, ядене и пиене."


"Да се обвива в зловонен дим и да се прави на любезен с останалите около него. И да благодари на бога на че от кенефния звук няма нужда да чува хората наоколо."


"Какво ли да й обяснявам на Рох? Че се спасявам? Дали не трябваше поне да пожелая една лека нощ? Съмнявам се че някой ще ме чуе."


Как какво?
Явно знаеш какво.... каза го. Но го каза сега, а не когато трябваше....


Добре, нещата не са такива каквито е трябвало да бъдат...
И защо се затваряш с удоволствие насаме с гаденето в душата и стомахът си?
Защо не каза на тези хора около теб какво ти е?

Сами да се сетят ли ги остави?
А защо не подсказа поне?
"Пускам една от усмивките си и излизам"
Защо лъжеш (дори преди да са те излъгали!)?


Защото вярваш, че не си струва, защото си ни осъдил предварително.

Не, приятелю, не е така.
На хората им пука.
На хората би им се искало да им имаш доверие, независимо колко различни са се оказали.

На конете им е тежко.
Защото не са разбрали от какво имаш нужда.
Но за това вината е и в теб - защо, криейки се, страдаш че не те виждат!


Така ти постъпваш с мен точно както предполагаш, че аз с теб.....


Съжалявам, наистина.

Знам какво говориш, знам как си се чувствал, но повярвай, че има и обратна страна.
Виж я и ти.
Позволи ни да не бъдем онези гнусни твари.