|
Пловдив, както в много други области на живота в страната, поставя началото и на организирания футбол. През 1912г. се създава футболен клуб "Ботев". Едва през следващата година вече има футболни отбори във Варна и София. В последствие спортни организации, развиващи футбол, се появяват твърде често в Пловдив. Без да спазваме строга хронология, ще споменем спортен клуб "Бенковски" и "Победа" (които през 1925г. се обединяват в "БП-25") "Левски", "Шипка", "Парчевич", "Сокол", "Баркоуба" (клуб на евреите, живеещи в Пловдив), "Хоментмен" и "Шант" (клубове на пловдивските арменци) и др.
Популярният спорт в "Локомотив" води началото си от 1935г., когато се създава футболен клуб на пловдивските железничари. Същият този клуб е в основата на учредения през следващата година Железничарски спортен клуб (ЖСК), чийто наследник днес е ПФК "Локомотив" в Пловдив.
Когато говорим за основаването на ЖСК, не можем да подминем един факт, който е намерил място дори и в краткото антрефиле на вестник "Борба" от май 1936г. - всички първооснователи работят в железниците: жп гара, товарна гара, локомотивно депо, жп секции - инженери, техници, ръководители на движение, началник влакове...
Сред тях са инж. Илия Пахарков, инж. Тодор Атанасов, инж. Петър Михайлов, Ганчо Колев, Стоян Стоянов, Михаил Шевкенов...
Създаването на ЖСК се посреща с въодушевление от голямата, по своя състав, железничарска гвардия. Първите основатели са и първите футболисти на отбора. Сред тях са Илия Пахарков и Тодор Атанасов, който разбира от тънкостите на играта. Проблемът, разбира се, е свързан с материалната база. Футболният отбор няма свой източник на финанси, всичко се върши на доброволни начала. А за футболни топки, екипи, калеври се искат пари. Незначителните суми, които клубът получава от организирани вечеринки, са повече от недостатъчни. По спомените на Михаил Шевкенов почти цялата месечна заплата на първооснователите отива за нуждите на клуба. Първата футболна топка за железничарския спортен клуб идва от Австрия с помощта на съпругата на инж. Пахарков, която е чужденка. При една от своите командировки в Европа инж. Атанасов закупува еластични глезени, които са отлично средство за предпазване на най-уязвимите части от краката на футболистите.
В онези години няма строго закрепостяване по постове, както е сега. Една от водещите фигури в отбора - център-нападателят Симеон Белков - отличен футболист, оставил прекрасни спомени и като човек, когато се наложи играел и в отбраната.
Вече стана дума, че няма футболист в ЖСК, които да не работи в железниците. Може би тази професионална еднородност прави от "Железничарския спортен клуб" един изключително сплотен колектив - всеотдаен не само в играта, но и в поддържането и укрепването на железничарското спортно сдружение. По това време дори не се събира и членски внос - всички средства идват от личните пари на футболисти и деятели. Първият треньор на ЖСК Михаил Шевкенов е и селекционер (в съвременния смисъл на думата), и организатор, и съхраняващ скромното имущество. Стойко Чергов поправя обувките на първите футболисти. Бутони се правят по малко. . . нелегален начин. От гьонените трансмисионни ленти в локомотивно депо се режат парчета и след преработка се превръщат в бутони. По подобен начин се кърпят и калеврите. Къде ти по онова време свободно футболни обувки на пазара! Първите прояви на футболистите от ЖСК са епизодични и отразяват организационните неуредици тогава. Дълго време се води борба с Пловдивската окръжна спортна област и Българската национална спортна федерация за включване на отбора във Втора дивизия.
Народната победа открива нови хоризонти и пред железничарския футбол в Пловдив. Първите свободни години са свързани и с редица организационни промени. В тази обстановка през 1945г. (в края на същата година отборът и дружеството вече носят днешното си име) "Локомотив" отпада на полуфинала от "Локомотив" /София/ с 0:1 след продължения. Следващата година (все още се играе по системата на елиминирането) губи на осминафинала отново с 0:1 от "Славия" /София/. През 1947г., също на осминафинала, отстъпва на "X. Славчев" /Павликени/ с 2:3. 1948г. изправя локомотивци на четвъртфинала срещу "Левски" /София/. Пловдивчани отпадат след 0:4 и 3:3. В републиканските първенства през 1949г., 1950г. и 1951г. "Локомотив" се нарежда на седмо място, а Николай Милков (1951г.) е сред най-добрите стрелци на първенството.
През 1953г., при участието на 15 отбора, "Локомотив" заема четвърто място в републиканското първенство - най-високо от всички отбори извън София. По това време председател на футболната секция е Никола Копаранов.
Но след още един шампионат сравнително добро представяне, през 1955г., "Локомотив" отпада от "А" РФГ (през този период от отбора са освободени много от по-възрастните футболисти). Една малка утеха е достигането на полуфинала за купата на Съветската армия, където отборът губи с 0:1 от изключително силния в онези години състав на ЦДНА. За кратко време през този период председател на футболната секция е Григор Атанасов.
Още следващия сезон, във втория ешелон, (1955-1956г.) новият треньор Христо Бъчваров успява да изведе "Локомотив" на първо място в южната "Б" РФГ, но в квалификационния турнир за място при майсторите отборът заема четвърто място и трябва да продължи в същата група.
Участието в "Б" РФГ продължава до 1961г. През този период от историята на футбола в "Локомотив" ще се запомни успехът на отбора в турнира за купата на Съветската армия през сезона 1960-1961г. След победи над "Дунав" (Русе), "Левски" (Кюстендил) и на полуфинала над силния състав на "Спартак" (Пловдив), локомотивци за втори път достигат до финала - в София срещу местния "Септември". Двубоят протича много драматично. Редовното време не излъчва победител - 3:3. Едва продълженията носят успех на домакините - 4:3 за "Септември".
През същия сезон, след победа в последния мач, като гост на "Сливен" с 1:0 "Локомотив" заема второ място в единната "Б" РФГ и заедно със "Спартак" (Плевен) се завръща в майсторската група. Треньори на отбора тогава са Атанас Ковачев и Георги Киров, а председател на футболната секция (от 1956 до 1964г.) - инж. Иван Коджабашев.
През седемте години, прекарани от "Локомотив" във втория ни футболен ешелон, а и дълго след това, в майсторската група, се откроява фигурата на голмайстора на отбора Иван Кънчев. С упоритост и всеотдайност той дава много на железничарския тим. Има отбелязани 73 гола в "А" РФГ и повече от стотина в "Б". Достига и до "Б" националния отбор на страната.
В следващите няколко години (председател на футболната секция - Димитър Босаков) "Локомотив" се представя твърде несигурно в "А" РФГ. От 12-то място през 1962г. до пето през 1965г. Но това е период на адаптация, на обиграване на състава. В първенството 1967-1968г. на майсторската група "Локомотив" заема девето място - класиране, от което не могат да се очакват особени изненади през новото първенство, в есенния дял на което с 8 точки локомотивци са предпоследни. Затова съвсем логично никой не предполага, че само след няколко месеца железничарите ще бъдат едни от най-сериозните конкуренти за републиканската титла.
Как се стига до този успех? Вече стана дума за обиграността на състава, за добрата сплав, която с години се изгражда между млади и стари. Но в никакъв случай не можем да подминем името на едно от най-ярките футболни дарования у нас, един от най-добрите български футболисти за всички времена - Христо Бонев. Той дебютира в "А" РФГ през 1966г., а през следващата вече привлича погледите на всички любители на популярната игра в нашата страна. Пред името на Бонев може да се постави много пъти "най-": най-много участия в националния ни отбор - 98, най-много голове за първия ни тим - 47, най-много пъти негов капитан - 42, първият българин, играл като професионалист в чужбина. Три пъти обявяван за футболист №1 на страната (рекорд!), с решаващ принос за класирането на националния отбор за финалите на две световни първенства (1970г. и 1974г.), Бонев има в актива си 410 мача в "А" РФГ и 185 гола.
Но голите цифри не са в състояние да илюстрират една от най-характерните черти на големия футболист - любовта и верността му към пловдивския "Локомотив". Верните привърженици на отбора помнят добре, че след като отбива редовната си военна служба в ЦСКА, с изиграни шест мача и отбелязани шест гола, Христо веднага се завръща в родното гнездо, макар че получава не едно и две съблазнителни предложения, макар че точно в този период "Локомотив" е готов за изпадане, след като за почти цял полусезон има в актива си само шест точки. Затова и напълно заслужено Бонев е първият български футболист, за който на 16 септември 1983г. в Пловдив е организиран бенефисен мач между националния отбор на България (ветерани) и сборен състав на Европа (ветерани), с участието на световноизвестните Яшин, Моор, Оверат, Бене, Ошлизло, Томашевски, Веремеев, Добиаш, Луческу...
Но да се върнем към първенството през 1968-1969 г. "Локомотив" прави една великолепна серия и печели бронзовите медали - най-големия дотогава успех. Основната заслуга е на треньорите Стефан Паунов и Иван Манолов, на Христо Бонев - голмайстор на шампионата с 16 гола, на отличните прояви на Станчо Бончев, доайен сред българските вратари /359 мача в "А" РФГ/, на всеотдайния и скромен Илко Бекяров (314 мача в "А" РФГ), на отличния централен защитник Иван Бояджиев, на младите, но вдъхващи много надежди: Ганчо Пеев, Тодор Паунов, Недялко Стамболиев, Георги Вълков. Заслуга за бронзовите медали имат и техничният Васил Анков, неуморимият щурмовак и любимец на публиката Георги Василев (с 386 мача в "А" РФГ и 115 гола, 20 участия в националния тим и 6 гола, носител на сребърен орден на труда за сребърните медали от олимпиадата в Мексико), конструкторът с голямо сърце Спас Илиев, Пейко Манов и Георги Луканов. През периода 1968-1970г. председател на футболната секция е арх. Здравко Василков.
Третото място на "Локомотив" тогава е прието като изненада. Но през следващото първенство железничарите са пети, по-следващото - четвърти. През 1971г. отборът (треньор Иван Манолов) за трети път достига до финала за купата на Съветската армия, но на 25 август губи в София от "Левски-Спартак" с 0:3.
1971-1972 г. бележи спад в представянетo на пловдивчани - десети в първенството. Но още на следващия шампионат "Локомотив" напомня за големите си възможности. През есента отборът финишира първи с 24 точки. През пролетта съвсем малко не му достига за шампионската титла и железничарите трябва да се задоволят със сребърните медали - ненадминат досега успех. Треньор на отбора е отново Иван Манолов, а изпълнителите - почти същите като посочените по-горе. Плюс Тодор Иванов, Коста Босаков, Васко Валентинов, Михаил Георгиев, Иван Кючуков, Владимир Фатов, Николай Курбанов, Венко Камбуров.
Вече никой не приема "Локомотив" като изненада. Така че бронзовите медали от следващия шампионат (1973-1974г.) се приемат за нещо нормално и закономерно. През този шампионат ще се запомни и внушителната победа на "Локомотив" над вечния съперник в пловдивското дерби "Тракия" със 7:3.
След всяко изкачване идва и слизане. Тази закономерност с особена сила важи за футбола. Нито един отбор, колкото и силен да е той, не се е задържал необезпокояван дълго време на върха. Така е и с "Локомотив". След 1975-1976г. (четвърто място) отборът започва да слиза надолу в първенството, през 1979-1980г. заема предпоследното 15-то място и за втори път в своята история е принуден да играе в "Б" РФГ. Тук "черно-белите" остават три години, редуват силни със слаби игри. За кратко време през този период (1979-1980г.) председател на футболната секция отново е инж. Иван Коджабашев.
Но и в "Б" РФГ железничарската школа напомня за своите възможности. През 1981-1983 г. "Локомотив" се откроява като отличен турнирен боец и на два пъти (подред!) достига до финала на най-авторитетния у нас турнир - за купата на Съветската армия. На 12 юни 1982г. в Плевен "Локомотив" (треньор Атанас Ангелов) трябва да спори за ценния трофей със своя съименник от София. В редовното време резултатът е равен 1:1. В продълженията пловдивчани правят невероятни пропуски, за да се стигне минути преди края, когато столичани печелят победата. Пловдивските железничари се разминават със сребърнокристалната купа. Но само временно...
Следващата година - 1983, донася най-големия успех на локомотивци. За първи път в историята на футбола в България отбор, играещ в "Б" РФГ, печели кулата на Съветската армия. И то толкова убедително! За да не изпадаме в подробности, само ще щрихираме успеха, за който определен дял има и завърналият се от Гърция 36-годишен ветеран Христо Бонев: 1/32 финал "Локомотив"-"Асеновец" 4:2, 1/16 финал "Рилски спортист"-"Локомотив" 1:4, 1/8 финал "Локомотив"- "Добруджа" 3:1, 1/4 финал "Локомотив"-"Бдин" 4:1. Полуфиналът срещу ЦСКА "Септ. знаме" е на неутрален терен - в Ихтиман. Малко хора очакват успех от "черно-белите", но след великолепна игра и след два гола на Ераносян и един на Сотиров те побеждават с 3:2 в мач, по мнението на вестник "Народна младеж", преминал в латиноамериканска обстановка и с показна игра на "Локомотив" срещу считания за фаворит противник.
Финалът е в София на 1 юни срещу "Чирпан". Успехът на пловдивчани е убедителен. Голмайстори: Сотиров, Болев, Ераносян и Стайков (за "Чирпан") - 3:1. Съставът на "Локомотив": Стайков, Анчев, Курбанов, Николов, Станков, Беделев (Фиданов), Сотиров, Бонев (капитан), Ераносян, Садков, Бурнарски (Найденов). Старши треньор на отбора - Атанас Драмов, треньор Васил Анков.
1980г. носи още един успех на "Локомотив". Железничарите се завръщат в майсторската група, макар и много трудно. Те са втори в "Б" РФГ, играят квалификации с "Черноморец" и след 1:2 и 0:0 трябва да останат във втория ешелон. Но след разкриването на прояви на някои отбори, несъвместими със спортния морал, се открива нов шанс - допълнителен мач с "Осъм" на неутрален терен в София. Фаворити са пловдивчани, но срещата протича твърде нервно и победата с 2:1 идва чак след продължения.
За съжаление още в следващия шампионат "Локомотив" отново изпада в "Б" РФГ. Ръководството на отбора вече е поето от Христо Бонев - колкото амбициозен като състезател, толкова и като треньор. Но в единната "Б" РФГ (22 отбора) се играе трудно. След много перипети, малко очаквани победи и неочаквани загуби, "черно-белите" заемат второ място и отново са в майсторското семейство.
За първи път в историята на "Локомотив", през 1985г., трима възпитаници на дружеството играят рамо до рамо в националния отбор на страната - Аньо Садков, Христо Колев и Едуард Ераносян. Едно ново потвърждение, че железничарската школа е неизчерпаем извор на нови и нови надежди за българския футбол.
През 80-те години в българския футбол настъпват много промени. На 9 февруари 1985 г. излиза решението на Политбюро на ЦК на БКП - "За решително издигане равнището на българския футбол". Последва го решение на Секретариата на ЦК на БКП, остро бичуващо някои стари язви на най-популярната игра у нас. Ликвидирана е ведомствеността на отборите, които са поставени при равни условия. Създадените в началото на 80-те години футболни клубове добиват ново съдържание.
В последните години председатели на футболния клуб "Локомотив" са: Тороз Папазян, Станчо Бончев, Георги Андреев и в момента Александър Николов, с първи зам.-председател - Ганчо Пеев.
Самият факт, че "Локомотив" създава десетки футболисти, преминали през различните национални гарнитури на страната, говори за добра работа на детско-юношеската школа. Но за съжаление, един по-строен анализ на проявите на децата и юношите на дружеството е много трудно да се направи, защото техните шампионати често се провеждат по различни системи, в някои случаи имат локален характер, а и не рядко се преплитат първенства на подрастващи под няколко патронажа - на БСФС, на ЦК на ДКМС, на Министерството на народната просвета и т. н. Да не говорим, че преди 9 септември 1944 г. на тази важна основа на футбола не се обръща никакво внимание в национален мащаб. И все пак. Почти във всички първенства за подрастващи - деца, юноши младша и старша възраст - отборите на "Локомотив" са сред челниците в страната и водещи в окръга. За първи път детски железничарски отбор влиза във финалната четворка на републиканско първенство през 1960г. Тогава треньорът Христо Бъчваров разчита на футболисти, които скоро ще станат известни и сред мъжете - Хр. Бонев, Т. Паунов, Г. Пеев, П. Манов и други.
Особен ръст детско-юношеската школа на "Локомотив" бележи през 70-те и 80-те години. През тези години с много любов работят Христо Бъчваров, Георги Киров, Иордан Андреев, по-късно - Атанас Ангелов. С много заслуги към детско-юношеската школа на "Локомотив" са и Васил Анков, Чавдар Муратев, Недялко Стамболиев, Петър Харитев, Ганчо Пеев, Михаил Георгиев, Петър Базарски и много други. Открояват се и редица спортни деятели, които обикалят пловдивските улици, търсят талантливи попълнения за любимия отбор: Панайот Паришев, д-р Тодор Тотев, Борис Стоиков, Жеко Койчев и други, които със своя скромен, но всеодаен труд допринасят много за издигане на футбола в железничарското дружество.
Една от най-характерните черти на детско-юношеската школа на "Локомотив" - за разлика от много други школи - е, че почти винаги най-добрите от подрастващите стават титуляри в представителння отбор. Тази тенденция се забелязва от десетилетия: Хр. Ботев, Г. Пеев, Т. Паунов, П. Манов, В. Валентинов, Кр. Чавдаров, В. Балевски, Р. Керимов, Г. Загорчев, П. Станков, А. Садков, Е. Ераносян, Хр. Колев, Ем. Илиев, Р. Килапов, Г. Димитров, Ст. Драганов...
През 1979 г. юношите младша възраст на "Локомотив" достигат до финалния турнир в Русе и печелят третото място. Следващата година /1980/ юношите от същата възрастова група донасят първата в историята на дружеството републиканска титла, след като на финала в София надиграват "Левски-Спартак" с 4:3 (след дузпи, редовното време - 0:0). Съставът в този мач: Л. Жилков, Ат. Тосков, Г. Танев, М. Иванов, А. Юмеров, П. Бумбаров, Ив. Петков, Ив. Дивров (Г. Попов), Ем. Илиев, Хр. Колев, Ан. Костадинов. Дял за успеха имат също В. Палавуров, В. Вълков, Ст. Мазгалов, В. Джонджоров, разбира се, и треньорите Ат. Ангелов и И. Андреев.
През 1981г. същите тези футболисти достигат до финалната четворка при юношите - старша възраст, въпреки че са с година-две по-малки от своите противници. През 1982 г. юношите старша възраст на "Локомотив" (с треньор Чавдар Муратев) са отново сред най-добрите в страната. Малко не им достига до шампионската титла. Заемат второто място след "Тракия". Следващата година отборът е отново втори в републиканското първенство (след ЦСКА). Малко юношески отбори у нас могат да се похвалят с такова постоянство за толкова продължително време.
1985г. носи нов връх. "Локомотив" за втори път е републикански шампион по футбол - този път за деца. Във финалния турнир, който се провежда в Пловдив, младите локомотивци постигат три убедителни победи: над ЦСКА "Септ. знаме" с 6:1, над "Пирин" с 4:0 и над ЖСК "Спартак" с 5:4 и заслужено застават на най-високия връх. Съставът на този отбор, от който с надежда се очакват попълнения за представителния тим е: Ст. Лулчев, К. Рудов, Д. Радев, Л. Тръпчев В. Гергевски. М. Юмерски, Р. Татаров. Г. Будев, Ст. Иванов, Г. Армазов, Т. Милев, Вълков, Ив. Витков, Д. Иванов, Чобанов, Ст. Делчев, Т. Капитански, В. Бибилеков, П. Секулов, П.Маджаров. Треньори: Ат. Ангелов и П. Базарски.
Юношите на "Локомотив" се представят много добре и на международното поле , и в своя клуб, и в националния отбор. През 1976г., на турнир за юноши до 18 години на остров Корсика, младите пловдивчани постигат три впечатляващи резултата срещу националните отбори: с Югославия 2:1, с Франция 1:1 и с Мароко 0:0. През 1981г. те печелят големия международен турнир в Хановер, където участв0ат много силни отбори от цял свят. Показателен е фактът, че след този турнир отборът получава покани да гостува в Барселона и Калифорния. Наближават стотина юношите на "Локомотив", преминали през младежкия национален отбор, през националните отбори за юноши младша и старша възраст. Просто не е възможно да ги изброяваме. Ще споменем само, че рекордьор по участия в "А" юношеския ни отбор е Аньо Садков - 40 мача (15 гола), Красимир Манолов има 37 мача и 13 гола, Веселии Балевски - 30, Николаи Курбанов - 27 с 6 гола и т. н. Красимир Манолов е участник в българския юношески национален отбор, спечелил купата на УЕФА в XXVII първенство на Стария континент.
Ето какво пише журналистът Асен Виденов във вестник "Старт": "Колкото и да "раздава" на другите, "Локомотив" създава много! Създава добри млади играчи, най-силните от който остават верни на своя клуб..."
Една вярна, но и много задължаваща оценка. Защото така трябва да бъде и занапред! На международната сцена "Локомотив" играе годишно по няколко срещи. До преди известно време пловдивски футболисти, заедно със състезатели от софийския едноименен отбор, участват в железничарския турнир на УСИК. Най-авторитетно за всеки тим, разбира се, е неговото представяне в европейските клубни турнири. "Локомотив" е почти редовен участник в турнира за Купата на панаирните градове, прераснал по-късно в турнир на УЕФА. В този турнир пловдивчани имат в актива си 12 мача, от тях: 5 победи, 7 загуби и голова разлика 20-25.
Най-успешно е представянето на локомотивци през сезона - 1964-1965г.: предварителен кръг - с "Войводина" (Нови Сад, Югославия) 1:1, 1:1, допълнителен мач на неутрален терен в София 2:0, осминафинал - с "Петролул" (Плоещ, Румъния) 0:1, 2:0; четвъртфинал - с "Ювентус" (Торино, Италия) 1:1, 1:1; допълнителен мач в Торино 1:2. След равния мач в Торино италианските вестници не скриват доброто си впечатление от играта на пловдивчани. "Тутто спорт": "Ювентус" се огъна пред българския "Локомотив"; "Ла стампа": "Бяло-черните ("Ювентус" играе също в бяло-черен екип) се изгубиха сред сърцатите българи"; "Ла газета де ла спорт": "За купата на панаирните градове "Ювентус" угасна срещу българите от Пловдив." В тогавашния "Ювентус" играят светила, като Омар Сивори, Нестор Комбен, Луи дел Сол, Венито Сарти, Сандро Салвадоре и др.
Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.
|
История на отбора
