Добре де: няма да сменя избора си.

Или ще го сменя - ако така ми щукне. Но по-вероятно е да не го сменя.

Това ми прилича на онзи виц, дето набирали разузнавачи. Всички го знаете, но все пак. Влиза първият и го питат за число. Казва "48". Водещият с хитра усмивка: "А може би все пак 84?". "Не, 48." "Помислете пак - може би по-добре е 84?". "Абе 48 казах и това е!" И пишат в досието: "твърд, непоколебим, не се поддава на натиск и прочие - следователно СТАВА."
Влиза вторият. Питат го за число. "29." "Може би по-добре е 92?" "Амиии, добрее, 92 да бъде." "А може би все пак 29 беше по-добре?" "Хубаво - 29 ще е." А на него пък му пишат: "гъвкав, изобретателен, не се разбира кога казва истината - следователно СТАВА."
При коренно противоположно поведение - все СТАВА!

(Третият казал "33" и водещият троснато махнал с ръка: "Пак ли ти бе, Щирлиц"...)



ВПРОЧЕМ: Ако водещият въобще не отвори третата врата после - всичко е ясно: кола няма! Тогава пък съвсем няма значение какво си избрал.

"Если долго мучится,
что-нибудь получится..."