Информацията по-долу я има в нета. Опитах да я предам максимално накратко и едновременно изчерпателно.

Авторът е с руско-еврейски корени. Рожденното му име е Роман Кацев и е от Вилньос(Литва, Тогава Русия). 1928г., когато е на 14 години задно с майка си емигрират във Франция. По време на войната е пилот във Френската Съпротива. После е дипломат. Първото му дипломатическо назначение е в София на длъжност втори секретар във френското посолство - 1946г.) Първият си роман публикува под името Ромен Гари и бързо става един от най-популярните и признати френски писатели.

През 1956 г. взема «Гонкур» за романа «Корените на небето». Той е единственият писател който получава наградата два пъти (в разрез с регламента, непозволяващ повторно присъждане.) Вторият му Гонкур е именно за «Голям гальовник» - 1974г.

Първоначално специалистите, а и любителите във Франция предполагат, че под псевдинима Емил Ажар (с какъвто е подписана книгата) се крие Луи Арагон или Реймон Кьоно. В последствие се изказват предположения, че може да е Ромен Гари. Самият той ги отхвърля.

Истината излиза на яве едва след самоубийстото му. Любопитно е, че по - преди това предизвикал Клинт Истуд на дуел (,научавайки, че втората му жена актрисата Джийн Сийбърг му изневерява с него). Големият уестърн актьор отказва. Джийн Сийбърг се самоубива 1979г, (вече са разведени с Гари) а той е отчаян и изпада в дълбока депресия. Година след това (1980) се застрелва, като преди това прави опит за самоубийство с приспивателни. В предсмъртното си писмо твърди, че решението да сложи край на живота си няма връзка със самоубийството на жена му и най-сетне признава, че е Емил Ажар.

Псевдонимите Гари и Ажар обяснява с корените на руските и славянски думи «гори» и «пожар».

Публикувал е книги и под други псевдоними - Сатан Богат; Фоско Синибалди (заменяйки «Гари» в «Гарибалди»), както и под рожденното си име.

Ромен Гари притежава много фин и поетичен език и тънка наблюдателност за болката, копнежът по друго човешко същество и самотата в която човек може да живее (дори в агломерация от 10 милиона души както в «Голям Гальовник» описва по него време Париж.)

Книгите му са пронизани от всечовешката тема за любовта (река Амур, на двата бряга на която живеят и често никога не се срещат хората), за това, че всеки има потребност да обича и е въпрос на изключителен лукс, ако и ние самите бъдем обичани; за самотата сред хорското множество, за особения, търсещ, страдащ и утомително красивия поглед към света, който всеки човек има или може да има, независимо от тривиалните или банални на пръв поглед негови занимания, като счетоводство или сутеньорство...

Изобщо на мен много ми допада. Не съм съвсем сигурен, обаче дали ще го харесаш и ти. Наричат го литературен мистификатор и то не само заради измамата с двата Гонкур-а. Може да ти се стори отвлечен и дистанциран, безсюжетен. Всичко е лична преценка и въпрос на настроение.

Лично аз го препоръчвам горещо специално за теб. Разбира се нищо ангажиращо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите