Днес завърших

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това бе ново за мен, иначе винаги се оставях на поривите си и ако успявах да повлияя на някого, то бе по случайност. 

Сега внезапно съзирах изумителния механизъм на човешките рефлекси, огромната мощ на словото… Колко жалко, 

че го осъзнавах благодарение на лъжа… 

Един ден щях да обикна пламенно някой мъж и щях да намеря пътя към него по същия начин — 

предпазливо, кротко, трепетно…

Не мога да си припомня без нетърпимо усещане за гавра и жестокост преизпълнените с топлота писма, които съчинихме за Ан.

Двамата седяхме край лампата като усърдни и непохватни ученици, залягащи сред тишината върху непосилното задание: 

да си възвърнем Ан. Все пак сътворихме два шедьовъра по темата, изобилстващи с извинения, нежности и разкаяния. 

Привършвайки, бях кажи-речи убедена, че Ан няма да устои, че сдобряването е неминуемо. Вече си представях сцената 

на опрощението, наситена със свян и хумор… Тя щеше да протече в Париж, в нашата дневна. 

— Имате доста опростена представа за любовта. Тя не е низ от обособени възприятия…

Мина ми през ума, че точно такива бяха досегашните ми изживявания. Внезапен трепет пред някое лице, порив, целувка… 

Пълностойни мигове без връзка помежду си — за друго не се сещах.

— Тя е нещо различно — продължи Ан. — В нея има и неотменна нежност, и доброта, и усещане за липса… 

Чувства, които вие не сте способна да разберете.

Изразът «правя любов» притежаваше особена примамливост, чисто словесна и разграничена от същинския смисъл.

Съчетанието от думата „правя“, обозначаваща нещо материално и конкретно, с поетическата абстрактност на «любов»,

ме възторгваше. По-рано го бях използвала без никакво притеснение, без никакъв смут, а и без да осъзнавам сочността му.

Сега усещах как ставам свенлива.