Да си призная успях да дочета «Корабът с алените платна».

Може би е трябвало да я прочета по-рано.

Няма да я дискутирам, за да не разваляме магията. (Само съвсем малко ще си позволя в тази насока.) Авторът я определя като повест-феерия, което е мило.

От както Грей научи историята на Асол (в кръчмата на градчето Каперна), долу-горе става ясно какво ще направи накрая. Доста екстравагантно това с коприната и не съм убеден дококо е практично(освен, че е баснословно скъпо). По това време платна са се шиели осноно от лен или памук с добавка коноп. Сега са синтетични най вече кевлар, дакрон и найлон.

Ще си позволя и един малък цитат, който донякъде обобщава идеята.

виждате колко тясно се сплитат тук съдбата, волята и свойствата на характерите; аз отивам при оная, която ме очаква и може да очаква само мене; аз също не желая никоя друга, освен нея, може би именно затова, че благодарение на нея разбрах една обикновена истина. Тя се състои в това — да правиш със собствените си ръце така наречените чудеса. Когато за някой човек е най-важното да получи едно петаче, което е най-скъпото нещо за него, лесно е да му дадеш това петаче, но когато душата крие в себе си зърното на пламенното растение — на чудото, ако си в състояние, направи му това чудо.
И ти, и той ще имате нови души. Когато началникът на затвора сам пусне затворника, когато милиардерът подари вила, оперетна, певица и сейф на писаря си, а жокеят задържи коня си поне веднъж за сметка на друг, комуто не върви, тогава всички ще разберат колко е приятно това, колко е неизразимо чудесно. Но има и други не по-малки чудеса, например: усмивката, веселбата, прошката и казаната навреме нужна дума. Да владееш това значи да владееш всичко.

Има доста попдения на мен най ми хареса това:

Моретo и любовта не търпят педанти.

И определено Грин има усет за думите. Ето няколко кратки примри:
+++
склонността му към необикновеното го изненада с решителността и вдъхновението, присъщи на разгневена жена.
+++
Неговите понятия за живот се подложиха на онова последно преминаване на длетото, след което мраморът се успокоява в прекрасното си сияние.
+++
моливът сигурно се беше чудил, когато бе изписвал буквите по хартията, защото те напомняха разклатена ограда.
+++
цена, която беше толкова близко до истинската, колкото е близка клетвата до обикновеното „да“,
+++
в цигулката и във виолончелото отпочиват винаги феи.


и немалко други:)

прав или изправян