Образът на Жермен е някак си прекалено изчистен от човешки слабости.

Ето една характеристика на Жермен от началото на книгата:

Той винаги беше живял разумно, както живеят трудолюбивите селяни. Беше се оженил двадесетгодишен, беше обичал една-единствена жена в живота си и след

като овдовя, макар да беше буен и жизнерадостен, не се беше веселил и лудувал с никоя друга. Тъжеше искрено за жена си и сега отстъпи на тъста си не без 

уплаха и  тъга, но старецът винаги умно бе ръководил семейството и на Жермен, изцяло посветил живота си на общото добруване, дори на ум не му минаваше, 

че може да възрази срещу този, който го олицетворява — главата на семейството, да се 

разбунтува срещу разумните доводи, срещу общия интерес.

Знаеш ли приказката за изковаването на Носителя на светлината? Е, аз ще ти я кажа. Било е време, когато мракът легнал тежко над света. За да го пребори, 

героят трябвало да има геройско оръжие, оо, като никое дотогава. И тъй, трийсет дни и трийсет нощи се трудил Адзор Ахай без сън в замъка, нажежава, чука 

и гъне, нажежава, чука и гъне, оо, да, докато направи меча. Ама като го пъхнал във водата да го закали, стоманата взела, че се пръснала.

— Нали е герой, не можел ей така да свие рамене и да си потърси сладко грозде като това, ами хайде отново — продължи той. — Втория път му отнело петдесет

 дни и петдесет нощи, и този меч изглеждал по-хубав и от първия. Адзор Ахай хванал един лъв, да закали острието, като го мушне в червеното сърце на звяра,

 ама като го мушнал, стоманата взела, че се пръснала. Голяма била почудата му и голяма мъката, щото разбрал какво трябва да направи…

— Сто дни и сто нощи се трудил над третия меч, и когато той засиял нажежен до бяло в светите пламъци, взел, че привикал жена си. «Нисса Нисса — рекъл й, 

щото така се казвала — гърдата си оголи и знай, че теб най-много съм обичал на света.» Тя го направила това нещо, но защо — не мога да ти кажа, и 

Адзор Ахай забил димящия меч в живото й сърце. Казват, че викът й на болка и възторг оставил пукнатина на лицето на луната, но кръвта и душата, и силата й, 

и смелостта й — всичко това се вляло в стоманата. Такава е приказката за изковаването на Носителя на светлината, Червения меч на героите.

Редактирано от Nerv на 27.06.17 13:11.