Чела съм само ,,Индиана", ,,Дяволското блато" и ,,Малката Фадет" на Жорж Санд.

И ,,Любовта на Шопен" от полския писател Йежи Брошкевич, защото харесвам романи, посветени на действителни истории, особено биографични за велики личности. А като засягат любовните отношения между две големи имена, чиито произведения ми допадат (независимо дали е литература, музика, филм), задължително чета каквото има излязло за тях на книжния пазар.

Мисля, че характерното за творбите на Санд, освен ограничения брой на сюжетните линии, което ти си посочил, е и идеализирането на положителните образи. Оттук идва усещането за сладникавост, с което си останал, вероятно.
Любовта също е идеалната - чиста, възвишена, самоотвержена.
Мъжките образи са на дълбоко почтени, искрени, закрилящи жените герои.
Жените са одухотворени, свободолюбиви, невинни и... моногамни. За разлика от авторката, те имат една голяма любов, дори една-единствена изобщо.
С Индиана е малко по-друг случаят, но пък в тази история писателката е ,,взела" за модел собствения си нещастен брак, поне така знам, че хич не е била щастлива като семейна. Но Индиана е описана пак като честна, безкористна, много мила и добра жена, отдадена на любовта.
Интересното е, че Жорж Санд не рисува с добро отношение образа на ,,мъжемелачката", за каквато е минавала самата тя. Такъв е примерът с вдовицата, за която Жермен трябваше да се ожени, прочел си в ,,Дяволското блато". И с ,,хубавата Мадлон" от ,,Малката Фадет".
Авторката нарича мъжете, тичащи подире им ,,поклонници", а не ,,обожатели" или ,,ухажори"; сега ми хрумна това. Тя не одобрява поведението на тези нейни героини и затова те не печелят сърцата на главните герои, а хепи енд има за онези жени, които освен външна хубост притежават и нещо повече, нещо на което Жорж Санд се възхищава, защото макар и облечена в мъжки дрехи, тя е знаела, че най-ценното в една жена са нейната женственост, сила, порядъчност и одухотвореност.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ