Завърших книгата. Не е точно моя тип литература. И то не защото става дума за любовна новела - мелодрама (не е роман, понеже е доста по-кратък и едносюжетен така да се каже; т.е. има само една - единствена сюжетна линии, без никакви разклонения, усложнения или обрати.)

Текстът по-долу съдържа «спойлери».

Едно нещо прави впечатление още от първите глави. Всички герои, по дефиниция и по същество - прости селяци, говорят прекалено литературно. И не само че използват правилен (не изящен, но все пак изискан) език, но са и много обстоятелствени, пунктуални и сякаш склонни към анализ и самонализ. С една дума маниерничат (словом).

Интересен персонаж е главният герой - Жермен, наричан още «земеделецът със златните ръце».

Вдовец, с бедн произход, безимотен, който повече от година след преждевременната смърт на съпругата си още жалее и даже си поплаква.

Останал е при родителите й, предполага се, че е сирак и няма къде другаде да отиде. Казва се (по нашенски) «заврян зет». Тъсът му го цени. Съвестен и добър работник, хрисим, като вол и почти толкова работлив. Набеден да има златни ръце, но по-скоро става дума за лапи челични. Левент, запазен (28г. по тогавашните им селски стандарти мъж на 28 г. и с 3 деца е почти папардак), а и на всичкото отгоре без амбиции, съзнаващ добре че не умът му е най-острото му сечиво, което има на разположение. (Ето какво споделя на тъста си за себе си: «...вие знаете, че никога не ме е било грижа кое е изгодно и кое не е изгодно за нас. Нищо не разбирам от поделбите, не ми стига умът за такива работи. Аз си знам земята, воловете, конете — впрегатния добитък, сеитбата, вършитбата. А с овцете, лозята, градините, с разните доходни и изтънчени земеделски работи сам знаете, че се занимава синът ви. За пари пък изобщо не се сещам, предпочитам всичко да отстъпя, отколкото да споря кое е мое, кое е ваше. Винаги ще се страхувам да не сгреша и да поискам нещо, което не са длъжни да ми дадат, и ако нашите работи не бяха тъй прости и ясни, сигурно никога нямаше да се оправя.»)

Не може да се оправя с разглезения си попорасъл син (най-голямото от трите деца). За да му забрани нещо прибягва към авторитета на бабата и дядото на детето си). Когато трябва да разреши любовните си проблеми също е неспособен да се оправи сам, а намира помощ у тъща си. (Единственото, което прави активно , за да спечели в битката за любовта, е да складира и сече дърва за домакинството на изгората си /баща й е починал и тя живее с бедната си майка/, както и да въздиша тежко, тежко пред родителите на покойната си съпруга - един вид демонстрира, че нещо тежко на сърце му лежи. За това пък с натрапници и мераклии за чуждо агнешко се оправя твърде добре. Бой, докато им посинеят зъбите.... От другата страна е неговата възлюбена - малката Мари - хитруша, оправна, както би казал Недялко Йорданов за нея «на лисичка прилича». Изплита си кошничката и платното, та най-подир (в по холивудски щастливия завършек) я виждаме как ритва кросното т.е. прави голям шлем - жени се за млад красив, силен и не особено схватлив мъж (т.е. лесен за маниоулиране, но кой ли мъж не е, макар това да е друга тема...), + че освен това влиза в богатска къща. Мъжът й има вече три деца (доказал се е, а може и да не се хабят повече), а пък тя определено умее да се грижи за деца, че и да ги управлява. Допълнителни екстри са, че е умна, наблюдателна, умее да стъкне огън, даже насред дъжд в гората, да «намери» храна от нищото (не само носените за подарък яребици, но и кестените все пак.) Хубавица, песетелива, че и не яде много, макар на това не бива да се разчита като на физична или математическа константа все пак. : Такива ми ти работи.


С няколко думи - сладникава и доста постна история, независимо от обещаващото начало. По-скоро приказка за малки деца с хепи енд. Разбира се причината за начинът, по който възприех книгата вероятно е, че не съм на подобна вълна. Все пак не съжалявам за отделеното време. Нещо повече - благодарен съм на анонса ти и за възмжността да придобия една по-пряка представа за Жорж Санд. Също така продължавам да мисля, че е наблюдателна и умело изразяваща се писателка. Не е повърхностна в никакъв случай.

прав или изправян