|
|
| Тема |
 Пляс-пляс! Пореден порцион преводен Пруст. |
|
| Автор |
Absinthe Ducrosfils (сектант) |
|
| Публикувано | 31.08.09 22:51 |
|
|
|
Връщам се от книгопродавницата по-беден с 22 лева и все така здраво сграбчил Пленницата - едва-що издаденият български превод (отново Мария Георгиева) с подробни обяснителни бележки, нескопосано подлепени листи и всичко както си му е редът. Поглеждам как плавно подхожда повествованието и припадам пленен от прелестното педерастично плещене:
---
Още от сутринта, неизвърнал още обърнатата си към стената глава и преди да зърна оттенъка на ивицата светлина над тежките завеси на прозореца, вече знаех какво бе времето. Първите улични шумове ми го бяха подсказали според това дали достигаха до мене приглушени и видоизменени от влагата, или звънки и жужащи като стрели в звучната и пуста шир на просторното, мразовито и чисто утро; още по грохота на първия трамвай усещах дали се топеше от печал в дъжда, или се бе устремил към синевата. А може би самите тези шумове бяха предхождани от някое по-скорострелно и пронизващо излъчване, което се бе промъкнало в съня ми и го населяваше с тъжното предизвестие за сняг или караше някакво подскачащо и ръкомахащо човече да дава тон за толкова многобройни химни в прослава на слънцето, че в края на краищата те ме докарваха, дорде се усмихвах насъне и подготвях затворените си клепачи да бъдат заслепени, до оглушителното музикално пробуждане. Прочее, през този период си давах сметка за живота навън главно от спалнята си.
---
| |
| |
| 
|
|
